Бяло френско грозде
Ribes rubrum hortense · Grossulariaceae
Известно още като: ribes sativum
Бялото френско грозде (още червено френско грозде или просто френско грозде, Ribes rubrum hortense) е непретенциозен листопаден храст, който дава киселикави плодове на увиснали гроздове. Понася студ до -30 °C, затова зимува навън без защита. Най-много внимание иска редовната резитба и равномерната влага, докато плодовете узряват.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1–1,8 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда растението
Бялото френско грозде е многогодишен листопаден храст с изправен растеж и много стъбла. Достига на височина около 100–180 см и на ширина 100–150 см, като расте умерено бързо. Често се формира като кордон или като храст на стъбло.
Листата са средно зелени, длановидни, с три до пет дяла и назъбен ръб. Наесен пожълтяват. През март и април се появяват дребни зеленикаво-жълти цветове, събрани в увиснали гроздове. Плодовете са прозрачни и лъскави, висят на низове и узряват през лятото. На вкус са кисели.
Отглеждането се смята за лесно.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Храстът дава най-много плод на пълно слънце, но понася и полусянка. Оптималните температури са между 10 и 24 °C. Ранните цветове привличат пчелите, а зрелите плодове често кълват птици.
Поливане и влажност
Почвата трябва да е равномерно влажна, особено докато плодовете се наливат. Толерантността към засушаване е ниска, затова при горещите и сухи лета поливайте по-често от април до август. Мулчът около корените задържа влагата. Изискванията към влажността на въздуха са умерени.
Почва и пресаждане
Подхожда му плодородна, богата на хумус почва, която задържа влага, но се оттича добре. Подходящи са сравнително леки глинесто-песъчливи почви (loam) с pH между 6,0 и 7,0. Корените са плитки и влакнести.
Ако отглеждате храста в голяма кашпа, пресаждането е през ноември.
Подхранване
През февруари и март сложете балансиран тор или компост. Всяка година мулчирайте основата на храста.
Резитба
Режете през зимата (декември, януари и февруари). Премахвайте старите и прекалено сгъстените клони и скъсявайте страничните леторасти. Плодовете се формират по късите шпори на по-старата дървесина, затова не махайте всичко старо.
Редовната резитба помага и срещу слабото завързване на плод.
Засаждане
Растенията с голи корени се засаждат през есента или в началото на пролетта (ноември, декември или февруари). Засаждайте малко по-дълбоко, отколкото е било в разсадника. Оставяйте около 120 см между растенията.
Храстът може да се отглежда и в контейнер.
Зимуване
Растението е напълно студоустойчиво и не се нуждае от защита. Издържа до около -30 °C, а типичните зимни минимуми при нас са около -6 °C. Януари, февруари и декември са периодът на покой.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници и чрез отводки. Подходящото време е ноември и декември.
Проблеми и вредители
Чести вредители са листните въшки, касисовата листна оса и листната оса по цариградското грозде и касисовата стъклокрилка. От болестите се срещат листни петна, брашнеста мана, коралова шарка и сиво гниене (сив мухъл).
Листата, оголени до жилките, издават гъсеници на листна оса. Събирайте ръчно ларвите и проверявайте храста от пролетта. Ако листата са мехуресто изпъкнали и червени, виновник е листната въшка. Отрежете засегнатите леторасти и привличайте естествените ѝ врагове.
Слабо завързване на плод идва от студена пролет или от липса на резитба. Режете редовно и защитавайте цъфтежа от слана.
Беритба и употреба
Плодовете се берат от май до юли. Суровите са кисели, затова се използват за желе, сосове, десерти, сок и вино.
























































































