Бяла топола
Populus alba · Salicaceae
Известно още като: кавак
Бялата топола, позната и като кавак (Populus alba), е едро листопадно дърво с бърз растеж и лист, който отдолу е бял и мъхест. Расте лесно и понася различни почви, но мощната ѝ коренова система и издънките изискват внимателен избор на място.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–28 °C, мин. -39 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–30 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда бялата топола
Бялата топола е многогодишно листопадно дърво от семейство Salicaceae. Расте естествено от Атласките планини в Северна Африка през южна и средна Европа до Централна Азия и е пренесена в много умерени райони. Достига 15–30 m височина, а растежът ѝ е бърз. Короната обикновено е широка и закръглена, като дървото често се разклонява още от основата.
Листата са последователни, 3–5-делни, грубо назъбени, дълги около 4–15 cm: отгоре зелени, а отдолу с гъсто бяло мъхесто окосмяване, което дава сребрист оттенък при полюшване на вятъра. Есенната окраска е жълта.
Мъжките и женските реснички растат на различни дървета и се появяват през февруари и март, преди разлистването. Мъжките са червеникаво-сиви, женските – зеленикави и невзрачни. В края на пролетта и началото на лятото дребните кутийки отделят пухкави семена, които вятърът разнася.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Бялата топола има нужда от много светлина и расте зле на сянка, затова ѝ трябва слънчево място. В природата се среща по влажни места, често покрай водоеми, така че е подходяща и за влажни участъци в градината.
Кореновата ѝ система е обширна и силна. Корените обикновено се разпростират на 20–30 m от ствола и могат да повредят канализация, основи и настилки. Затова дървото е за големи дворове и свободни площи, не за малки градини.
Поливане
Дървото предпочита постоянно влажна, но добре дренирана почва. Понася наводняване и известна суша, но при горещите и сухи български лета е най-добре да му осигурите повече вода. Поливайте по-обилно от юни до септември, особено младите дръвчета.
Почва
Видът е нетребователен към почвата: расте от песъчлива до глинеста, включително на алкални и засолени терени. Приемливата киселинност е приблизително от pH 5,5 до 8,5. Важното е почвата да е влажна, но с добър дренаж.
Подрязване
Подрязването се прави през зимата – декември, януари и февруари. Отстранявайте клоните, засегнати от изсъхване, като режете до здрава дървесина.
Издънките в тревата и лехите се режат или изкопават, а тревата се коси редовно.
Засаждане
Дръвчета с гол корен или в контейнер се садят през есента или рано напролет, като за нашите условия периодът е от ноември до февруари. Засаждайте далеч от сгради, канализация и алеи.
Зимуване
Бялата топола е напълно студоустойчива и не се нуждае от никаква защита. Издържа до около -39 °C, а типичните ни зимни минимуми са около -6 °C.
Размножаване
Размножава се със стъблени и коренови резници, чрез семена и отводки. Резниците се правят през януари и февруари, а сеитбата е през април и май. Дървото се разраства и само чрез кореновите издънки, които образуват цели колонии.
Чести проблеми
Най-честият проблем са издънките, причинени от разпростиращите се корени. Те се режат или изкопават, а тревата в района се коси редовно.
Спукани канализационни тръби или настилки са резултат от мощните корени, затова дървото се сади далеч от съоръжения.
Изсъхването на клони може да е от рак по дървесината или стрес. Заболелите части се изрязват. Сред възможните болести са още изсъхване и листна ръжда.
В Северна Америка видът се смята за плевелен или инвазивен заради склонността си да образува колонии от издънки.









































































