Черна топола
Populus nigra · Salicaceae
Черната топола е едро, бързорастящо листопадно дърво, което се отглежда на открито и понася студ до около -33 °C. Расте най-добре на слънце и във влажна почва, но заема много място и има плитки, разпростиращи се корени. Затова е важно да подберете подходящо място още преди засаждането.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -33 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–40 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда черната топола
Черната топола (Populus nigra), позната и като топола, е дърво от семейство Salicaceae. Расте бързо и достига от 15 до 40 m височина. Обикновено е сравнително краткотрайно дърво с широка, закръглена корона. Формата 'Italica' е колонообразна и по-тясна.
Листата са прости, последователни, лъскави, ромбовидни до триъгълни, дълги около 5-8 cm и зелени от двете страни. През есента пожълтяват.
Растението е двудомно, а цъфтежът е през февруари и март. Вятроопрашваните реси са червени при мъжките дървета и зелени при женските. Женските дървета отделят в началото на пролетта малки кутийки с пухкави семена.
В природата видът се среща в Европа, Северозападна Африка и Западна и Централна Азия, от Средиземноморието на север до около 64° с.ш. и на изток до Казахстан. Расте предимно по ниски влажни места, например речни заливни тераси, където като бързорастящ пионер заема открити пространства.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се развива на пълно слънце, с поне 6 часа пряка светлина дневно. Понася и слънце с частична сянка.
Поради размерите и корените си дървото се нуждае от много свободно място. Подходящо е като вятърозащитна ивица и за влажни, ниско разположени участъци от градината. Не го садете близо до сгради, настилки и канализация.
Поливане
Черната топола предпочита влажна почва и понася дори мокри места. Устойчивостта ѝ на засушаване е ниска, затова през горещото и сухо лято, особено в юни, юли и август, поливайте по-често. Почвата не бива да пресъхва продължително.
Почва
Подхожда ѝ влажна, сравнително рохкава почва: сугленеста, песъчлива или богата на хумус. Понася варовик, но не харесва ситна глинеста почва. Добре е почвата да задържа влага.
Засаждане
Дървета с гол корен или в контейнер се засаждат през есента или в началото на пролетта. В календара за вашия климат това са месеците ноември, декември, януари и февруари. Изберете място далеч от сгради, настилки и дренажи.
Ако ще отглеждате растението от семена, сеитбата е през март и април.
Резитба
Режете в периода на покой, през декември, януари и февруари. Премахвайте само мъртвите и повредените клони. Дървесината е слаба и се чупи лесно, затова след силен вятър проверявайте короната.
Зимуване
Видът е напълно студоустойчив и не се нуждае от защита. Минималната температура, която понася, е около -33 °C, а типичният зимен минимум при вас е около -6 °C.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници и със семена. Резници се взимат през декември, януари и февруари, а семена се сеят през март и април.
Проблеми и неприятели
Корените са плитки, широко разпростиращи се и образуват издънки. Могат да повдигнат настилки, да нарушат дренажите и да се разпространят в съседни части от градината. Решението е да засадите дървото далеч от твърди повърхности.
Засягат я листни въшки, пробивачи на дървесина, гъсеници и щитоносни въшки. Сред болестите са раковите заболявания, включително цитоспорозен рак, листни петна, ръжди, брашнеста мана и струпясване на тополата.
Ако клоните окапват и стволът изсъхва, причината може да е рак или възрастта на дървото. Отстранете засегнатата дървесина и при нужда заменете краткотрайните клонинги с нови. Листата и пухкавите семена на женските дървета образуват много отпадък. Той се намалява с мъжки клонинги и засаждане далеч от жилищните зони.









































































