Бяла върба
Salix alba · Salicaceae
Бялата върба (Salix alba) е бързорастящо дърво със сребристи листа, което обича влагата и е на мястото си край вода. Неусложнена е за отглеждане, стига да има достатъчно място и влажна почва.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Високи
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -36 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 10–21 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда бялата върба
Бялата върба е широколистно дърво от семейство Върбови. Расте бързо и обикновено достига около 10–21 м височина, със закръглена или увиснала, неправилна корона. Дървото е относително краткотрайно, а дървесината му е чуплива.
Листата са ланцетни, фино назъбени, дълги 5–10 см. Отгоре са зелени, а отдолу копринено бели от власинките, затова короната изглежда сребриста. Наесен листата пожълтяват.
Ресите се появяват рано напролет, обикновено през февруари и март, на отделни мъжки и женски дървета. Мъжките са жълти, женските – зеленикави. Опрашват се от насекоми. До средата на лятото в женските реси узряват малки кутийки със ситни семена, които носят копринени власинки и се разнасят от вятъра.
Видът произхожда от Европа, Северна Африка и Западна и Централна Азия. В природата расте по бреговете на потоци и езера, в заливни низини и други мокри или лошо дренирани места.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на пълно слънце до полусянка. Подхожда за влажни градини, брега на вода или езерце и за места, където другите дървета страдат от преовлажняване. Не е за малък двор: коренът се разпростира широко, а короната е едра.
Поливане
Бялата върба иска постоянно влажна до мокра почва и не понася сухо. Издръжливостта ѝ на суша е ниска, а широко разпростиращите се корени вадят вода от голяма площ.
При горещите и сухи лета у нас поливайте обилно и редовно от май до септември, особено докато дървото е младо и ако не расте близо до вода.
Почва
Понася повечето почви – глинести, песъчливи, плодородни, богати на хумус и дори мочурливи, стига да са влажни. Случайно наводняване не ѝ вреди. Киселинността (pH) може да е приблизително от 5,5 до 8,5.
Засаждане
Подходящите месеци за засаждане са ноември, декември, януари и февруари. Оставете много място, за предпочитане близо до вода, и по-далеч от сгради и канализация. Дървесината е чуплива, а окапалите клони и листа са много.
Подрязване
Режете през януари и февруари. Традиционно върбата се подрязва на пън или на глава (pollarding), а при сортовете с цветни клонки така се получават най-ярките млади леторасти. Редовно махайте сухите клони.
Зимуване
Напълно студоустойчива е – понася студове до около –36 °C. През януари и декември дървото е в покой и не се нуждае от особени грижи.
Размножаване
Най-лесно се размножава чрез стъблени резници през януари, февруари и декември. Възможно е и размножаване със семена.
Проблеми
Чупливото дърво води до счупени клони и много окапали отпадъци. Затова засаждайте далеч от постройки и премахвайте сухите клони.
Увяхване и усъхване на клони могат да са признак на воднист пръстен (watermark disease) или антракноза по върбата. Отстранете засегнатото дърво и при нужда засадете отново устойчив посадъчен материал. Сред болестите се споменава и рак по кората.
Приложение и полза за природата
Ранните реси са храна за пчелите, така че дървото е полезно за опрашителите. Дребни бозайници се хранят с листата и ресите, а пойните птици гнездят в клонките.
Кората традиционно се използва в народната медицина при температура и болки, защото съдържа салицин.









































































