Моринга
Moringa oleifera · Moringaceae
Известно още като: моринга олейфера
Моринга (позната и като моринга олейфера) е бързорастящо дърво с леки, перести листа и ароматни кремаво-бели цветове. Идва от северна Индия и Пакистан, обича жега и пряко слънце, затова при нас се отглежда в саксия на балкона през лятото и на закрито през зимата.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 25–35 °C, мин. 0 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 5–12 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява морингата
Moringa oleifera е листопадно многогодишно дърво от семейство Moringaceae. Расте бързо, но е сравнително краткотрайно, с отворена корона и увисващи, чупливи клони. В природата обикновено достига около 5–12 м.
Листата са зелени, трикратно перести и образуват лека, въздушна шума. Цветовете са ароматни, с пет неравни жълтеникаво-бели венчелистчета и дължина около 1–1,5 см, събрани в увисващи съцветия с дължина 10–25 см. Цъфти през юни, юли, август и септември. Плодът е висяща триъгълна кафява шушулка с дължина 20–45 см, с тъмнокафяви крилати семена.
В някои страни видът е вписан като инвазивен, но се съобщава за нисък инвазивен потенциал.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Морингата обича слънце и топлина и има нужда от пълно слънце. През лятото я поставете на най-светлото и слънчево място на балкона. Тя не е устойчива на студ, затова не е подходяща за целогодишно отглеждане на открито у нас, където зимните минимуми могат да паднат до около −6 °C, а растението понася най-много около 0 °C.
Поливане
Нуждата от вода е ниска, а устойчивостта на суша е висока. В сухите райони дървото се справя само с дъждовете. Най-голямата опасност е преовлажняването: коренът е грудков и гние в подгизнала почва.
По-обилно поливайте през юни, юли и август, като оставяте субстрата да изсъхне между поливанията.
Почва и пресаждане
Подхожда му добре дренирана песъчлива или глинесто-песъчлива почва, неутрална до леко кисела, с pH около 6,3–7,0. Саксията трябва да има дренажни отвори, а субстратът да се оттича свободно.
Преместване в нова саксия е подходящо през април.
Подхранване
Подхранвайте през активния период, от май до август. През есента и зимата не е необходимо.
Резитба
Режете през март и април, преди растежът да се засили. Клоните са чупливи, а дървото расте бързо, така че подрязването помага да поддържате по-компактна форма в саксия.
Засяване и засаждане
Семената се сеят на закрито през март или директно през април и май. Младите растения се изнасят на постоянното им място на балкона през май и юни, когато студът е отминал.
Зимуване
Защитавайте морингата от студ през ноември, декември, януари, февруари и март. Внесете саксията на светло и топло място на закрито. Периодът на покой е декември, януари и февруари. Като листопадно дърво тя може да загуби листата си, а студът също води до окапване.
Размножаване
Размножава се със семена или със стъблени резници. Подходящото време е април, май и юни.
Проблеми и неприятели
Възможни неприятели са гъсеници, листни въшки, стъблени пробивачи, плодови мухи и термити. От болестите се споменават брашнеста мана и кореново гниене.
Гниене на корена и увяхване: причината е подгизнала почва. Подобрете дренажа и поливайте по-рядко.
Окапване на листата: причината е нападение от гъсеници или студ. Борете се с гъсениците и пазете растението от студ.
Беритба и употреба
Морингата е годна за консумация. Ядат се младите шушулки, листата, семената и корените. Шушулките и листата се използват като зеленчук, а корените имат вкус, наподобяващ хрян. Беритбата е възможна от юли до октомври.
Традиционно се използва в народната медицина, а семената се използват и за пречистване на вода.




























































































