Миризлива върба
Elaeagnus angustifolia · Elaeagnaceae
Известно още като: елеагнус, шголовина
Миризливата върба (Elaeagnus angustifolia), позната още като елеагнус е бързорастящо листопадно дърво със сребристи листа и силно ароматни цветове. Понася суша, бедни и солени почви и студ до около -39 °C. Разпространява се лесно, затова е важно да прецените къде да я засадите.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–28 °C, мин. -39 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 3–10 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда миризливата върба
Миризливата върба е многогодишно листопадно растение – бодлив едър храст или малко дърво с кръгла, рехава, понякога оголена в основата корона. Расте бързо и обикновено достига около 3–10 m височина и 3–6 m ширина.
Листата са последователни, ланцетни, с цял край, покрити със сребристи люспици, в тонове от сребристосиво до сиво-зелено.
През май и юни цъфти с дребни тръбести, силно ароматни цветове с кремаво-жълта четириразделна чашка, отвън сребриста. По-късно се появяват маслиноподобни сребристи плодове, които преминават в оранжево-червено. Сладки са, но брашнести, и се кълват от птици.
Родом е от Югозападна и Централна Азия – от Турция и Кавказ през Иран и Афганистан до Казахстан, Монголия и Северен Китай. Естествено расте по сухи, бедни, солени или ерозирали почви и речни брегове в степни и полупустинни райони.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Нужно ѝ е пряко слънце. Гъстата сянка не ѝ понася. При горещите сухи лета у нас тя е на мястото си на открита, огряна площ, където се използва като декоративно дърво, едър храст или за жив плет.
Поливане и влажност
След вкореняването си е много устойчива на суша и не изисква допълнително поливане. Ниската въздушна влажност не ѝ пречи.
Почва
Расте в песъчливи, глинесто-песъчливи и алкални почви. Понася бедни, песъчливи, солени и варовити терени. Важно е почвата да е добре дренирана.
Торене
Торене не е нужно – с корените си тя фиксира азот.
Резитба
Понася добре рязане. Най-подходящо е в края на зимата, през януари и февруари, защото цветовете за следващата година се образуват върху старата дървесина. Така можете да оформяте и жив плет.
Засаждане и внимание към разпространението
Разсад се засажда през февруари, март, октомври или ноември.
Растението има агресивна, разпростираща се коренова система. Семената му се разнасят от птици. В Северна Америка е инвазивно, особено по речните брегове, и там не се препоръчва – предпочитат се местни алтернативи. Ако все пак го засадите, избягвайте местата близо до водни течения.
Зимуване
Напълно студоустойчива е – издържа до около -39 °C и не се нуждае от никаква защита.
Размножаване
Размножава се със семена и със стъблени резници. Сеитбата и размножаването се правят през октомври и ноември.
Проблеми
Най-честият проблем е разпространението в околността – чрез разнасяни от птици семена и коренови издънки. Отстранявайте самосевките и не я садете до води.
При болестта рак (canker) клоните засъхват. Заболялата дървесина се изрязва.
Плодове и употреба
Плодовете зреят през септември и октомври. Сладки, сухи и брашнести, те се ядат пресни или сушени, най-вече в Иран и Афганистан.
Плодовете, листата и цветовете традиционно се използват в народната медицина при болки в ставите, температура и храносмилателни смущения.
Плодовете привличат птици, а растението е гостоприемник на гъсеници на някои молци.



































































