Облепиха
Hippophae rhamnoides · Elaeagnaceae
Известно още като: морски зърнастец, облепихa фиданки
Облепихата (морски зърнастец, Hippophae rhamnoides) е бърз, бодлив и много студоустойчив храст със сребристосива шума и оранжеви плодове. Подходяща е за плодна градина и за жив плет, а за плод ви трябват и мъжки, и женски растения.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–25 °C, мин. -39 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 2–5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда облепихата
Облепихата е листопадна, многогодишна храстовидна култура с височина от 2 до 5 m. Расте бързо и образува гъсти туфи от издънки, които се разрастват в цели гъсталаци. Клонките са бодливи.
Листата са тесни, ланцетни, разположени последователно, дълги 1–8 cm. В началото са сребристо люспести, после отгоре стават сивозелени, а отдолу остават сребристи.
Растението е двудомно: има отделни мъжки и женски екземпляри. Цъфти напролет, през март и април, с дребни цветове без венчелистчета, които се опрашват от вятъра. Мъжките цветове са събрани по четири до шест в къси съцветия, женските са единични. По женските растения узряват гъсти гроздове от кълбести до овални костилкови плодове, широки 6–8 mm, от бледожълти до наситено оранжеви. Зреят от лятото до есента.
По естествен произход видът е от умерено студените части на Евразия, от атлантическите брегове на Европа през Карпатите и Кавказ до Централна Азия, Монголия и Китай. Среща се по крайморски дюни, речни чакъли и ерозирани бедни почви, понякога солени, на открити слънчеви места.
Отглеждане и грижа
Място и светлина
Изберете слънчево, открито място. Така расте и в природата. Имайте предвид, че храстът се разпространява силно с коренови издънки и извън родината си може да стане инвазивен на дюни и открити терени, затова му отделете място, където издънките лесно ще контролирате.
Поливане
Вкоренените растения се нуждаят от малко вода и понасят суша, но не търпят преовлажняване. При горещите и сухи лета у нас е добре да поливате малко повече през юни, юли и август. Задържалата се в почвата вода е по-опасна за облепихата от сушата.
Почва
Предпочита лека, песъчлива или чакълеста почва, бедна до умерено плодородна, с добър дренаж. Понася и алкални, и солени условия. Тежката, преовлажняваща се почва е най-честата причина храстът да загива.
Торене
Облепихата се нуждае от малко тор. Корените ѝ живеят в симбиоза с азотфиксиращи бактерии от рода Frankia, така че растението сама си осигурява азот.
Резитба
Режете през януари и февруари, когато храстът е в покой. Ако го отглеждате като жив плет, режете и оформяйте тогава, а издънките около храста редовно премахвайте.
Засаждане
Засаждайте през февруари, октомври или ноември, на слънчево място със свободно оттичаща се почва. Женските и мъжките храсти трябва да са близо един до друг, иначе опрашването не става. Контролирайте издънките още от самото начало.
Като жив плет облепихата е гъста и бодлива. Плътните ѝ туфи дават подслон на птици.
Зимуване
Много студоустойчива е и издържа до около −39 °C, а типичните зимни минимуми у нас са далеч по-меки. Защита не ѝ е нужна.
Размножаване
Облепихата се размножава със семена, резници, деление и издънки или полегнали клонки. Семена се сеят през ноември. Останалите начини на размножаване се прилагат през февруари, юни и октомври.
Имайте предвид, че при размножаване от семена не знаете предварително пола на растението, а за плод ви трябват и двата пола.
Чести проблеми
Няма плодове: най-вероятно в градината има само мъжки или само женски растения. Решението е да засадите и двата пола близо един до друг.
Храстът расте слабо или загива: причината обикновено е преовлажнена или тежка почва. Засаждайте в свободно оттичаща се почва.
Беритба и употреба
Плодовете се берат през август и септември. Кисели са и богати на витамин C, затова се пресоват на сок, правят се на сладко или от тях се прави масло. От изсушените листа се прави чай.
Традиционно се използва в народната медицина в Русия и североизточна Азия, а маслото се влага в козметиката. Птиците кълват плодовете, а листата се ползват като фураж за добитък.

































































