Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Жълта тинтява

Gentiana lutea · Gentianaceae

Жълтата тинтява (Gentiana lutea) е едро планинско многогодишно растение с дебел горчив корен и жълти цветове в пръстени по стъблото. Отглежда се трудно и расте бавно, но е напълно студоустойчива и зимува на открито. Подхожда на слънчево място с дълбока, влажна, но дренирана почва.

Светлина
Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане
Умерени
Влажност
Умерена
Температура
8–20 °C, мин. -30 °C
Трудност
Взискателно
Височина
1–2 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда жълтата тинтява

Жълтата тинтява, позната и просто като тинтява, е тревисто многогодишно растение от семейство Тинтявови (Gentianaceae). Образува здрава туфа с височина от 100 до 200 см. От дебел корен израства изправено, неразклонено цветоносно стъбло.

Листата са големи, широки, голи, ланцетни до елиптични, срещуположни, дълги 10–30 см и широки 4–15 см. Жълтите цветове са дълги 18–24 мм, а венчето е разцепено почти до основата на 5–7 тесни дяла. Събрани са на пръстени по 3–10 в горната част на стъблото и цъфтят от юни до август. След цъфтежа се образува суха кутийка с много дребни крилати семена.

Корените са жълтеникавокафяви, много горчиви и често достигат 30 см или повече. В природата видът расте в планините на Централна и Южна Европа, включително Алпите, Пиренеите, Апенините, Карпатите и Балканите. Среща се по тревисти алпийски и субалпийски пасища, обикновено върху варовик, до около 2500 м надморска височина. Расте бавно и се смята за взискателно растение.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Тинтявата предпочита открити, слънчеви места, подобни на планинските ливади, от които идва. Подхожда ѝ пълно слънце или слънце до полусянка. Заделете ѝ постоянно място, защото расте като голяма туфа и с възрастта се развива дълбок корен.

Поливане

Почвата трябва да е равномерно влажна, но никога преовлажнена. Планинските пасища, от които произхожда, са добре снабдени с вода. През юни, юли и август поливайте по-често.

Почва

Най-подходяща е дълбока, богата на хумус, каменлива глинеста почва, за предпочитане варовита. Допустимата киселинност е pH от 6,0 до 8,0. Почвата да е влажна, но добре дренирана. Дълбочината е важна заради дългия корен.

Подхранване

Подхранвайте растението в началото на вегетацията, през март.

Подрязване

Стъблата се отрязват след цъфтежа или наесен, през октомври.

Засаждане

Младите растения се засаждат напролет, през март и април, в дълбока почва. Бъдете търпеливи: растенията са бавни и може да са нужни 7–10 години до първия цъфтеж. Цветовете привличат опрашители.

Зимуване

Жълтата тинтява е напълно студоустойчива и зимува на открито. През зимата надземната част загива до корена, а растението почива през декември, януари и февруари.

Размножаване

Размножава се със семена и чрез делене. Семената се сеят през ноември, а деленето се прави през март.

Корен и употреба

Корените се прибират през септември и октомври. Екстрактът от корена се използва за овкусяване на горчиви ликьори и аперитиви. Коренът е традиционно използван като билкова горчивка и тонизиращо средство за храносмилането.

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Колко време отнема на жълтата тинтява да цъфне?Растението е бавно и може да отнеме 7–10 години до първия цъфтеж. Цъфти от юни до август.
Може ли жълтата тинтява да зимува на открито?Да, напълно студоустойчива е. През зимата надземната част загива до корена и растението се събужда напролет.
Каква почва обича жълтата тинтява?Дълбока, богата на хумус, каменлива глинеста почва, за предпочитане варовита, с pH 6,0–8,0. Трябва да е влажна, но добре дренирана.
Как се размножава тинтявата?Със семена, които се сеят през ноември, или чрез делене през март.
Колко голяма става жълтата тинтява?Достига 100–200 см височина и образува туфа с дебел корен, често дълъг 30 см или повече.
За какво се използва коренът на тинтявата?Екстрактът от корена овкусява горчиви ликьори и аперитиви. Традиционно коренът се използва като билкова горчивка за храносмилането.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата