Бяла ружа
Althaea officinalis · Malvaceae
Известно още като: лечебен слез, бял слез, божа ръчица, лечебна ружа
Бялата ружа (Althaea officinalis), позната и като лечебен слез, бял слез или божа ръчица, е висок тревист многогодишен слез с мек сивкав мъх по листата. Расте лесно на слънце във влажна, богата почва и всяка пролет се връща от корена. Подходяща е за влажни места в градината и за билкова леха.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 12–25 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1–1,8 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда бялата ружа
Това е тревисто многогодишно растение, което достига около 100–180 см височина. Образува изправен туфест храст с малко странични клонки, покрит изцяло с мек мъх.
Листата са последователни, широко триъгълни до овални, с 3–5 плитки дяла и назъбен ръб. Покрити са с меки сиви звездовидни власинки, затова изглеждат сиво-зелени. Цветовете са бледолилаво-розови, петлистни, събрани в метлици в пазвите на листата и на върха на стъблото. Тичинковата тръбичка е лилава. Цъфти през юни, юли и август. Плодът е плоска кръгла кутийка, около 1 см, която се разпада на около 20 бъбрековидни части.
Коренът е дебел, дълъг, постепенно изтъняващ, бяложълт отвън и жилав и влакнест отвътре. Природно видът расте във влажни ливади, край реки и канавки, често близо до морето или по леко солени почви. Расте в Европа, Западна Азия и Северна Африка.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Бялата ружа се чувства най-добре на открито слънце, но понася и лека сянка. Търсете място, където почвата остава влажна, например край вода или в по-ниска част на градината. Заделете й простор, защото расте до 1,8 м. Затова е по-подходяща за леха, отколкото за малка саксия.
Поливане
Почвата трябва да е равномерно влажна, защото растението расте на влажни места. Толерантността към засушаване е ниска. При горещо и сухо лято това е основното, на което да обърнете внимание. През юни, юли и август поливайте по-често и не допускайте почвата да изсъхва.
Почва
Подхожда й влажна, плодородна глинеста почва, богата на хумус. Понася варовик и известна засоленост. Подходящото pH е приблизително 6,5–8,0. Важно е почвата да задържа влага, а не да е бързо оттичаща се.
Подхранване
Подхранете растението през март, когато започва новият растеж. Плодородната почва е по-важна от честите добавки.
Засаждане и сеитба
Засаждайте напролет на слънчево, влажно място с достатъчно простор за високия растеж. Разсадът може да се засажда през март и април, а според календара и през ноември.
Сеитбата навън е през февруари, март и октомври. За разсад на закрито сейте през януари и февруари.
Резитба
Стъблата се режат до земята в края на есента или рано напролет. Според календара това е ноември или февруари. Растението е тревисто и така или иначе загива над земята.
Зимуване
Бялата ружа е напълно студоустойчива и понася до около -25 °C, докато типичните зимни минимуми при нас са около -6 °C. През зимата надземната част загива, а напролет растението пониква отново от корена. Януари и декември са период на покой. Допълнителна защита не е нужна.
Размножаване
Растението се размножава със семена, чрез делене, със стъблени резници и с коренови резници. Подходящите месеци са февруари, март и октомври. Деленето на туфата е най-простият начин да получите готово растение.
Болести и проблеми
Най-често се срещат ръжда по слезовите и брашнеста мана. Растение, което има простор и не е натъпкано сред други, е по-малко склонно към проблеми.
Беритба и употреба
Беритбата е през май, юни, август и септември. Ядливи са младите листа, цветните пъпки и корените. Младите листа могат да се варят, пъпките да се мариноват, а сварените корени да се захаросват. Водата от варенето се разбива като белтък.
Листата, цветовете и корените традиционно се използват за успокояване на раздразнени лигавици и възпалено гърло.
Растението привлича пчели и други опрашители.









































































