Бял оман
Inula helenium · Asteraceae
Белият оман (наричан още просто оман, на латински Inula helenium) е едро тревисто многогодишно растение с едри листа и жълти цветове като малки слънчогледи. Расте бързо, понася зимата без защита и привлича пчели и пеперуди. Има и един недостатък: ако не го ограничите, се разраства силно.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 12–24 °C, мин. -35 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,9–2 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда белият оман
Белият оман е висок, здрав, изправен многогодишник от семейство Asteraceae. През първата година образува приземна розетка от големи листа, а цветоносното стъбло се появява едва през втората.
Листата са назъбени, дълги до 30 см и повече. Долните са на дръжки, горните обгръщат стъблото. Отгоре са зелени, а отдолу бели и власинести. Цветовете са жълти, понякога с оранжев оттенък, наподобяват маргаритки и са широки около 5 см или повече. Около централния диск има много тесни езичести цветчета. Цъфтежът е през юни, юли и август. Плодът е кафява семянка с връзка фини власинки.
Кореновището е дебело, разклонено и слузесто, с горчив вкус и миризма, напомняща на камфор. В природата видът расте във влажни ливади, край пътища и по краищата на полета, от Балканите и Италия до Централна Азия.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на пълно слънце, но понася и полусянка. Изберете място, където има простор за високо растение и за разрастващи се корени. Белият оман е подходящ за градината, не за балкон.
Поливане
Почвата трябва да е равномерно влажна. Растението обича влажна, но добре дренирана земя. През май, юни, юли и август, когато лятото е горещо и сухо, поливайте по-често и не допускайте почвата да пресъхва напълно.
Почва
Най-подходяща е дълбока, влажна и плодородна глинеста или хумусна почва. Поддържа се киселинност (pH) приблизително от 5,5 до 8. Дренажът трябва да е добър, без застояла вода.
Подхранване
Основното подхранване е през март, когато растението започва растеж.
Засаждане и сеитба
Засаждайте на постоянното място през март и април или през октомври и ноември. Осигурете дълбока почва за корените. Или ограничете растението, или го сложете там, където разрастването му не пречи.
Сеитбата на открито е през февруари, март и октомври. За разсад сейте на закрито през януари и февруари. Не очаквайте цветове през първата година: растението има нужда от студения период и цъфти през втората.
Подрязване
През ноември, когато надземната част загине, я отрежете. Ако не искате растението да се самосява, премахвайте цветовете, преди да завържат семена.
Зимуване
Белият оман е напълно студоустойчив и издържа до около -35 °C. Зимата за него е период на покой, през януари и декември. Надземната част загива, а корените презимуват в земята и напролет растението се възстановява.
Размножаване
Размножава се със семена, чрез делене на туфата или с коренови резници. Делене и коренови резници се правят през март, октомври или ноември. Късайте или копайте корените внимателно, защото и малки късчета от тях могат да пуснат нови растения.
Чести проблеми
Агресивно разпространение: коренови парчета поникват отново, а семената се разпиляват. Премахвайте цветовете преди узряване на семената и изкопавайте корените, които са стигнали твърде далеч. В нарушени терени в Северна Америка видът е плевел, затова не го оставяйте да расте безконтролно.
Липса на цветове през първата година: това е нормално, растението цъфти през втората. Просто изчакайте.
Прибиране и приложение
Коренът се изкопава през октомври и ноември. Исторически е бил захаросван като сладко и използван за овкусяване, включително в абсент. Традиционно се използва като отхрачващо средство и при задържане на вода. Цветовете привличат пчели и пеперуди.









































































