Tanacetum parthenium
Asteraceae
Известно още като: лечебна пиретрум, мариновка
Tanacetum parthenium, познато още като моминска вратига, лечебен пиретрум или мариновка, е ароматно тревисто многогодишно растение със ситни маргаритки с бели лъчи и жълт център. Расте бързо, понася студ до -30 °C и се отглежда лесно. Разсява се обилно, затова си струва да се реже след цъфтежа.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 30–70 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда растението
Tanacetum parthenium образува гъста туфа с изправени разклонени стъбла. Обикновено достига 30-70 cm на височина и 30-60 cm на ширина. Листата са светлозелени, перести, на дялове и назъбени, с по-окосмена долна страна и силна, остра миризма.
Цветовете са дребни, около 2 cm, събрани в неравни щитовидни съцветия: бели езичести цветчета и жълт център. Някои сортове са кичести и топчести. Цъфти от май до август. Плодовете са сухи оребрени кафяви семенца, дълги 1-2 mm, които растението разпръсква чрез самосев.
Видът е разпространен естествено на Балканите, в Анадола, Кавказ, Иран и западните Хималаи, а днес е натурализиран по света. В природата расте по каменисти склонове, речни легла и открити нарушени терени. Привлича пчели и пеперуди, а елените го избягват.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се развива на пълно слънце, но понася и полусянка. При горещите и сухи лета това е полезно: на полусенчесто място растението е по-малко изложено на прегряване.
Подходящо е за лехи и за отглеждане в саксии и кашпи, включително на балкон. Като рязан цвят също върши работа.
Поливане
Почвата трябва да е равномерно влажна, но не подгизнала. Установените растения понасят сухи периоди, но през юни, юли и август поливайте по-често, когато лятото е сухо и горещо.
В саксия субстратът изсъхва по-бързо, затова го проверявайте по-често.
Почва
Подходяща е всяка добре дренирана градинска почва: глинесто-песъчлива, песъчлива или богата на хумус. Понася широк диапазон на pH, приблизително 6-8. Важното е почвата да е влажна, но с добър дренаж, без застояла вода.
Засаждане
Засаждайте напролет на слънчево място, на разстояние около 40 cm между растенията. Разсад може да се засажда и през март, април или ноември.
Ако сеете семена, най-удобни са март, април и октомври. За ранен разсад сейте на закрито през февруари.
Подхранване
Подхранвайте през март, когато растението тръгва в растеж.
Рязане
Прецъфтелите съцветия се премахват или цялото растение се подрязва, за да се ограничи самосевът. След цъфтежа стъблата се скъсяват, най-добре през август и септември.
Зимуване
Растението е студоустойчиво и издържа до около -30 °C, а типичната зимна минимална температура тук е около -6 °C, така че зимува на открито без защита. Надземната част загива през зимата, а почивният период е декември и януари. Растежът се възобновява напролет.
Размножаване
Размножава се със семена, чрез разделяне на туфата или със стъблени резници. Подходящите месеци са март, септември и октомври. Самосевът е толкова обилен, че често нови растения се появяват сами.
Самосев и разпространение
Основният проблем е, че видът се разсява свободно и извън естествения си ареал може да стане плевелен. Премахвайте прецъфтелите цветове навреме и следете младите растения около туфата.
Прибиране и употреба
Цветовете се берат през май, юни и юли и са подходящи за рязан цвят. Растението не е годно за ядене.
В Европа традиционно се използва при температура и главоболие, но клинични доказателства липсват.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Растението е токсично за котки, кучета и коне и слабо токсично за хора. Токсични са листата и цветовете. Съдържа сескитерпенови лактони, пиретрини и партенолид. При домашни любимци са възможни повръщане, диария, обилно слюнкоотделяне и дразнене на кожата. При чувствителни хора могат да се появят язви в устата и контактен дерматит. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox
























































































