Церцис
Cercis siliquastrum · Fabaceae
Известно още като: дърво на Юда, юдино дърво
Церцисът, познат и като дърво на Юда или юдино дърво, е малко листопадно дърво, което през пролетта се покрива с розово-лилави цветове още преди да е развило листа. Отглежда се лесно на слънчево място с дренирана почва и добре понася нашите сухи лета и умерени зими. Най-важното е да се засади младо и после да не се премества.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 12–28 °C, мин. -23 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 4,5–12 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда церцисът
Церцисът (Cercis siliquastrum) е от семейство Бобови. Расте естествено в Южна Европа и Западна Азия, от Италия, Балканите и Гърция на изток през Турция до Иран и Афганистан, в светли гори и по сухи скалисти склонове.
Това е ниско, често многостволно дръвче със заоблена корона и умерен темп на растеж. Листата са прости, закръглено-сърцевидни, широки 6–13 см, с цял ръб и тъп връх. Младите листа са бронзово-червени, през лятото стават тъмнозелени, а наесен жълти до бронзови.
Цветовете са розово-лилави до наситено розови, събрани на гроздове, и цъфтят през март и април преди разлистването. Появяват се по по-стария дънер и клони, включително по самия ствол. Следват плоски лилаво-кафяви шушулки, дълги 8–11 см, които висят надолу, узряват в края на лятото и остават по дървото до зимата. Нектарните цветове привличат пчели.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Церцисът расте най-добре на пълно слънце, но понася и полусянка. Изберете защитено място, където младото дърво няма да е изложено на студени ветрове.
Поливане
Младите дръвчета се поливат редовно. Вкоренените дървета са сравнително устойчиви на суша, но не обичат мокра почва, затова не преполивайте. През юни, юли и август, когато лятото е най-сухо, поливайте повече.
Почва
Подходяща е плодородна, умерено влажна, но добре дренирана почва. Расте на глинеста, песъчлива и сравнително тежка почва, стига водата да не застоява. Подходящата киселинност е pH 6–8. Лошо дренираният или мокър терен не е подходящ.
Подхранване
Подхранването се прави през март, в началото на вегетацията.
Резитба
Резитбата е през май и юни. Изрязвайте изсъхналите клони. При увяхване на клони отстранявайте мъртвата дървесина и избягвайте стреса за дървото.
Засаждане
Церцисът има дълбока коренова система и не обича да го пресаждат, затова се засажда млад, веднъж и на постоянно място. Изберете защитено място с дренирана почва.
Подходящото време за засаждане е февруари и март или октомври и ноември. Ако го сеете, сеитбата е през октомври и ноември.
Зимуване
Дървото е студоустойчиво и издържа до около -23 °C, а типичните ни зимни минимуми са далеч по-меки. Защитавайте младите дръвчета от студени ветрове. Декември и януари са период на покой.
Размножаване
Церцисът се размножава със семена, резници или присаждане. В календара за размножаване са юни, юли и октомври. Имайте предвид, че разсадът расте бавно, ако корените са нарушавани или почвата е мокра.
Проблеми
Могат да се появят цикади, щитовидни въшки и листни бълхи. От болестите се срещат рак по клоните, коралова шарка и вертицилийно увяхване.
Ако клоните увяхват, причината може да е вертицилийно увяхване: изрежете мъртвата дървесина и не стресирайте дървото. Бавният растеж след засаждане обикновено идва от нарушени корени или мокра почва. Затова садете младо дръвче в добре дренирана почва и не го местете.
Употреба
Цветовете са ядливи, описват се като сладко-кисели и се слагат в салати. В Близкия изток растението традиционно се използва като лечебно. В градината е декоративно дърво с ранен цъфтеж и полезно за пчелите.









































































