Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Турска леска

Corylus colurna · Betulaceae

Известно още като: мечешка леска

Турската леска, позната и като мечешка леска или Corylus colurna, е едро, бавно растящо дърво с прав ствол и конусовидна корона. Понася суша, бедни почви и студ, затова е подходяща за горещите и сухи лета у нас. Нужно ѝ е само достатъчно място и слънчево местоположение.

Светлина
Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане
Ниски
Влажност
Ниска
Температура
10–25 °C, мин. -30 °C
Трудност
Непретенциозно
Височина
15–30 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда турската леска

Това е листопадно дърво от семейство Брезови (Betulaceae). Расте естествено в Югоизточна Европа и Югозападна Азия: в южните Балкани, северна Анатолия и Кавказ. Среща се разпръснато в планински гори, най-често върху плитки, бедни варовикови почви, между около 100 и 1700 м надморска височина.

Дървото обикновено достига 15–30 м на височина и 6–10 м на ширина. Расте бавно. В млада възраст короната е тясна и конусовидна, а с годините става по-широка и неправилна, с хоризонтални основни клони.

Листата са прости, широко закръглени до обратнояйцевидни, дълги 7–13 см, лъскави, яркозелени, с власинки отгоре и с едро двойнозъбен или плитко наделен ръб. През есента пожълтяват.

Растението е еднодомно. В края на зимата и началото на пролетта, преди разлистването, се появяват едри бледожълти мъжки реси, дълги 5–10 см. Женските цветове са дребни и личат само по яркочервените си близалца. Цъфтежът е през януари, февруари и март.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Турската леска обича светлината и расте най-добре на пълно слънце, но понася и лека полусянка. Изборът на място е важен, защото дървото става много голямо: оставете около 8 м разстояние до други дървета и сгради.

Не я садете над твърди настилки. Ресите, обвивките и ядките падат обилно и замърсяват алеи и тераси, които трябва да се метат редовно.

Поливане и влажност

След вкореняване дървото понася добре суша и не изисква висока въздушна влажност. Редовно се полива само през първите години след засаждането. По-обилно поливане има смисъл през юни, юли и август, особено при млади дървета.

Почва

Приспособява се към различни почви: глинести, песъчливи, сравнително леки и алкални. Расте и на бедни, каменисти и уплътнени терени, а в природата често е върху варовик. Почвата трябва да е умерено влажна, но добре дренирана.

Тя не е за дългогодишно отглеждане в саксия. Старите дървета лошо понасят пресаждане, затова се засажда млада фиданка на постоянното място.

Резитба

Резитба почти не е нужна. През януари или февруари се махат само сухите и кръстосващи се клони. Запазете естествения централен водач, за да остане стволът прав.

Засаждане

Младите дървета се засаждат на слънчево място с достатъчно пространство за голямата корона. Подходящите месеци са февруари, март, ноември и декември. Купувайте малки, млади фиданки, защото по-големите растения по-трудно се приемат.

Зимуване

Дървото е напълно студоустойчиво и издържа до около -30 °C. При зимните ни минимуми не се нуждае от никаква защита.

Размножаване

Размножава се със семена, чрез присаждане и чрез отводки. Семената се сеят през октомври и ноември. Присаждането и отводките са по-сложни и се използват, когато искате да запазите качествата на конкретно дърво.

Често срещани проблеми

Най-честият проблем е неуспешното приемане след пресаждане на по-стари дървета. Решението е да садите само малки, млади растения.

Другият проблем е боклукът от обвивки, ядки и реси върху настилките. Избягвайте да садите дървото над твърди повърхности и метете редовно.

Листата могат да бъдат повредени от японски бръмбар. Той се събира на ръка, а при силно нападение се третира.

Ядки и приложение

Ядките са ядливи, дълги 1–2 см, с много твърда черупка. Те са обвити в мека, бодлива и влакнеста обвивка и растат в плътни китки от 3 до 8. Зреят през септември и октомври. На вкус приличат на обикновената леска и се съхраняват добре, но са дребни и трудни за чупене, затова имат малко търговско значение.

Дървото е ценно и като красиво алейно и парково дърво. Ранните реси дават прашец на опрашителите, а ядките хранят дребни бозайници и птици.

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Колко голяма става турската леска?Обикновено достига 15–30 м височина и 6–10 м ширина. Расте бавно, но короната става много широка, затова ѝ трябва около 8 м свободно място.
Кога се засажда турската леска?Младите фиданки се засаждат през февруари, март, ноември или декември, на слънчево място. По-добре е да са малки, защото по-големите дървета трудно се приемат след пресаждане.
Нуждае ли се турската леска от много вода?Не. След вкореняване понася суша добре. Редовно се полива само през първите години, а по-обилно през юни, юли и август.
Могат ли да се ядат ядките на турската леска?Ядките са ядливи и на вкус приличат на обикновената леска. Черупката е много твърда, а ядките са дребни, затова са с малко търговско значение. Зреят през септември и октомври.
Трябва ли да се защитава през зимата?Не. Дървото е напълно студоустойчиво и понася до около -30 °C, така че не се нуждае от защита.
Може ли да се отглежда в саксия?Не е подходяща за дългогодишно отглеждане в саксия. Расте много голяма и лошо понася пресаждане, когато е по-възрастна.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата