Cercis canadensis
Fabaceae
Известно още като: церцис канадски, канадски церцис, червен пъпкав церцис
Cercis canadensis, познат още като церцис канадски, канадски церцис или червен пъпкав церцис, е малко листопадно дърво, което през март и април се покрива с розово-лилави цветове още преди листата. Лесен е за отглеждане и понася добре зимите у нас. Не обича само дълбоката суша, застоялата вода и пресаждането.
- Светлина
- Пълно слънце, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–28 °C, мин. -33 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 6–9 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда Cercis canadensis
Това е дърво с умерен растеж, обикновено високо 6–9 m и широко 6–10 m. Короната е ниска и заоблена, често с няколко стъбла, късо и понякога извито стъбло и разперени клони.
Листата са сърцевидни, 7–12 cm дълги и широки, с цял ръб, тъмнозелени отгоре и по-бледи отдолу. През есента пожълтяват. Дребните цветове приличат на грахови, розови до светлолилави, събрани на китки по голите клони, а понякога и направо по дънера. Плодът е плосък кафяв шушулест плод, дълъг 5–10 cm, с няколко плоски семена. Узрява от края на лятото до есента и често остава по дървото през зимата.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Дървото расте на пълно слънце и на полусянка. На слънце цъфти най-добре, но понася и сянка, защото в природата расте като подлесно дърво под по-високи дървета. Естественият му ареал е в източните и централните части на САЩ, на юг до Мексико.
Клоните се чупят лесно, затова изберете закътано от силен вятър място.
Поливане
Докато дървото не се вкорени, поливайте редовно. По-късно то има умерени нужди от вода, но не харесва нито продължителна суша, нито преовлажнена почва.
През горещото лято, от юни до август, поливайте по-често. Горещината и сушата могат да предизвикат изгаряне и стрес по листата, затова в сухи периоди не пропускайте поливане.
Почва
Cercis canadensis се приспособява към умерено плодородна глинеста, суглинеста или песъчлива почва с pH приблизително от 5,5 до 8. Важното е почвата да е влажна, но с добър дренаж. Хуминозната почва също е подходяща.
Торене
Нуждата от хранителни вещества е ниска. Достатъчно е леко торене през февруари и март.
Резитба
Режете след цъфтежа, като календарно това са май и юни. Премахвайте само сухите и счупените клони. Дървесината е крехка и клоните се чупят лесно, затова не претоварвайте короната с груби намеси.
Засаждане
Дървото не понася нарушаване на корените, затова го засаждайте младо и на постоянното му място. Подходящото време е февруари, март или ноември. Закътайте го от силен вятър и го поливайте, докато се вкорени.
Пресаждането на по-голямо дърво често води до западане.
Зимуване
Видът е напълно студоустойчив и издържа до около -33 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. Не е нужна защита. През януари и декември дървото е в покой.
Размножаване
Размножава се със семена. Сеитбата и размножаването са през октомври и ноември.
Проблеми
Могат да се появят цикади, червеногърба гъсеница и есенна паяжинна гъсеница.
Чупенето на клони се дължи на крехката дървесина на открито място: засадете дървото на закътано място и премахвайте сухите клони. Изгарянето на листата е от горещина и суша: поливайте редовно в сухите периоди. Западането след пресаждане идва от нарушените корени: засаждайте младо дърво и го поливайте, докато се вкорени.
Приложение
Цветовете са ядливи и могат да се използват за украса на ястия или в салати. Дървото привлича опрашители: цветовете хранят дългохоботни пчели и пеперуди, а то е и растение-гостоприемник за ларвите на няколко молеца и на пеперудата Henry's elfin. Подходящо е като декоративно дърво за градина.








































































