Имбир
Zingiber officinale · Zingiberaceae
Известно още като: джинджифил, джинджифил растение, обикновен джинджифил, исиот
Имбирът (Zingiber officinale), познат и като джинджифил, е топлолюбиво тревисто растение с лютиво коренище, което се отглежда в саксия на балкона през лятото и се прибира на закрито преди застудяването. При нас не презимува на открито, но с правилен ритъм на поливане и почивка през зимата расте добре и в контейнер.
- Светлина
- Полусянка, Слънце до полусянка
- Поливане
- Високи
- Влажност
- Висока
- Температура
- 22–30 °C, мин. 10 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 0,9–1,2 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда имбирът
Имбирът е многогодишно тревисто растение от семейство Zingiberaceae. Расте на туфи и прилича на тръстика: от пълзящо, разклонено коренище всяка година се издигат нови листни псевдостъбла. Растението достига 90–120 см на височина и 60–90 см на ширина, като расте умерено бързо.
Листата са тесни, линейно-ланцетни, зелени, целокрайни, разположени очередно по псевдостъблата, които са високи около 1 м. Коренището е дебело, месесто и разклонено, с корковидна кафява кожа и бледожълта, лютива на вкус плът. Цялото растение е ароматно.
Съцветията са конусовидни класове от зелени до жълти прицветници с бледожълти цветове с лилав кант. Те излизат на отделни безлистни стъбла направо от коренището. Растението цъфти след около две години, а в саксия рядко цъфти изобщо. Ако се появят цветове, това е през септември и октомври.
Родината му е тропическа Азия, вероятно Малайзийският архипелаг. В дивата природа не се среща, а днес се отглежда като културно растение из тропиците.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Имбирът най-добре расте на полусянка с малко пряко слънце. Избягвайте силното следобедно слънце, което изгаря листата, особено през горещите сухи лета.
Оптималната температура е 22–30 °C, а под 10 °C растението страда. Не понася замръзване, а типичните зимни минимуми при нас са около -6 °C, затова мястото му е на балкон през топлите месеци и на закрито през зимата.
Поливане и влажност
Имбирът изисква много вода и трудно понася засушаване. Докато не се покажат издънки, поливайте пестеливо. След това поливайте редовно и поддържайте почвата равномерно влажна. Най-много вода е нужна от май до септември.
Избягвайте студена и подгизнала почва, защото в нея коренището гние. Растението предпочита висока въздушна влажност.
Почва и пресаждане
Подходяща е богата на органична материя почва, която задържа влага, но се дренира добре: хумусна, глинеста или смесена с глина. Саксията трябва да е дълбока поне 30 см, за да има място за коренището.
Пресаждането и разделянето се правят през март и април. Всяко парче коренище трябва да има по няколко пъпки.
Подхранване
През активния растеж, от май до август, подхранвайте редовно. Добавяйте и повече компост или друга органична материя. Пожълтелите листа често показват недостиг на вода или хранителни вещества.
Подрязване
През ноември надземната част изсъхва, както е характерно за растението, и тогава се подрязва. Така имбирът преминава в период на покой.
Засаждане
През март може да започнете на закрито, а на балкона растението излиза през април и май. Засаждайте изсушени парчета коренище точно под повърхността на почвата, на топло и полусенчесто място, където има пространство за разрастване. До появата на издънки поливайте малко.
Зимуване
Внесете саксиите на закрито, преди температурата да падне под около 10 °C. Растението изсъхва и почива на хладно, почти на сухо. Периодът на покой е януари, февруари и декември, а защита от студ е нужна от ноември до март.
Размножаване
Имбирът се размножава чрез коренище и деление през март и април. Разделете коренището на парчета с по няколко пъпки и ги засадете поотделно.
Чести проблеми
Меки, гниещи коренища се появяват при студена и мокра почва или преливане. Дръжте растението на топло и поливайте пестеливо до началото на растежа.
Пожълтелите листа показват, че растението има твърде малко вода или хранителни вещества, затова поливайте редовно и подхранвайте.
Ако няма цветове, причината е, че растението е младо или расте в контейнер. Нужно е търпение, защото цъфтежът изисква поне две години.
Сред болестите се срещат гниене на коренището, бактериално увяхване и петнистост по листата.
Беритба и използване
Коренището се бере от септември до ноември. Използва се прясно, сушено или на прах в супи, пържени ястия, печива и напитки. Консумират се и младите издънки. Младите коренища са меки и сочни, а по-старите са по-влакнести и по-лютиви.
Имбирът се използва традиционно в медицината на Китай, Индия и Япония.















































































