Индийски женшен
Withania somnifera · Solanaceae
Известно още като: ашваганда, уитания
Индийският женшен, познат още като ашваганда или уитания (Withania somnifera), е бързорастящ храст от семейство Solanaceae с гъсто окосмени сивкавозелени листа. В нашия климат е подходящ за балкон и за отглеждане на закрито, защото не издържа на студ. Обича слънце, лека почва и малко вода.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 20–32 °C, мин. -1 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,4–1,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда индийският женшен
Това е нисък, изправен до разперен храст с клони, които излизат от централно стъбло. Расте бързо и достига височина около 35–150 см, а на ширина около 30–90 см. Растението е многогодишно и вечнозелено, но в по-хладен климат често се отглежда като едногодишно.
Листата са прости, разположени последователно, яйцевидни до елиптични, целокрайни и с дължина до около 10–12 см. Покрити са с фини сиви власинки, особено от долната страна, и миришат силно. Цветовете са дребни, камбановидни, бледозелени и неугледни, появяват се в пазвите на листата. По-късно чашката им се издува като хартиено фенерче около плода, който е гладка, кръгла зърнеста ягода и узрява от зелена към оранжево-червена. Коренът е дебел, месест главен корен със силна миризма. Растението привлича опрашители.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Индийският женшен се нуждае от пълно слънце и в сянка не расте. Най-подходящото място е слънчев балкон или тераса. Не е студоустойчив: най-ниската температура, която понася, е около −1 °C, а типичните зимни минимуми у нас са по-ниски. Затова през зимата го прибирайте на закрито.
Поливане и влажност
Полива се само когато почвата изсъхне, защото растението не понася мокри корени. Понася много добре засушаване и предпочита по-сух въздух, така че сухите български лета не са проблем за него. Преовлажняването е най-честата причина за загуба на растението.
Почва и саксия
Подхожда му добре дренирана, песъчлива или каменлива, леко алкална почва. За саксия си направете песъчлива смес с добавка на дребен чакъл. Саксията трябва да има отвори за оттичане на водата, а в подложката не бива да остава застояла вода.
Сеитба и засаждане
Семената се засяват на около 2 см дълбочина, когато времето е топло, на пълно слънце. Директна сеитба е възможна през март и април, а за по-ранен старт може да се сее на закрито през февруари и март. Младите растения се изнасят навън през април и май. Цъфти от май до август.
Зимуване
Растението се държи през зимата на закрито, на светло и хладно място. Ако не разполагате с такова, можете да го отглеждате като едногодишно и да го сеете наново през пролетта.
Размножаване
Размножава се със семена или със стъблени резници. Резниците се взимат през май.
Проблеми
Сред вредителите се срещат червен паяк, рогати цикади и брашнеста въшка. Възможни болести са листни петна, гниене на стъблото и гниене на корените.
Гниенето на стъблото или корена се дължи на преливане или лош дренаж. Поливайте пестеливо и подобрете дренажа. Листните петна се причиняват от гъбата Alternaria. Премахнете засегнатите листа и избягвайте да мокрите листата при поливане.
Прибиране и употреба
Коренът се прибира през октомври и ноември. Прахът от корена се използва от векове в традиционната индийска медицина. Доказателствата за ползи при стрес, тревожност или сън засега са неясни, затова не го възприемайте като лечение.

















































































