Rhus typhina
Anacardiaceae
Известно още като: оцетово дърво, влакнест сумак, еленов рог сумак, Влакнест шмак
Rhus typhina, позната още като оцетово дърво, е лесен и бързорастящ листопаден храст с ярки есенни цветове и червени плодни гроздове. Понася суша и бедни почви, но образува гъсти колонии от издънки, затова мястото трябва да се избере внимателно.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–28 °C, мин. -36 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 3–7 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда оцетовото дърво
Rhus typhina е многогодишен листопаден храст или малко дърво от семейство Anacardiaceae. Среща се и като влакнест сумак или еленов рог сумак. Расте бързо, има отворен, разперен растеж и образува гъсталаци. Младите клонки са покрити с кадифени власинки в ръждив цвят.
Листата са сложни, перести, обикновено с дължина около 25–60 см, с 9–31 назъбени тесни листчета. През лятото са зелени, а наесен стават червени, оранжеви и жълти. Цветовете са дребни, зеленикаво-бели до жълтеникави, събрани в гъсти метлици до 20 см. Цъфтежът е през май и юни, като мъжките и женските цветове са на отделни растения.
На женските растения се образуват изправени, влакнести гроздове от дребни костилкови плодове. Узряват в яркочервено и през зимата остават тъмночервени. Растението е родом от източна Северна Америка, от Квебек и Онтарио до Минесота и на юг до Джорджия, Индиана и Айова. Там расте по края на гори, край пътища и железопътни насипи, често на сухи и бедни почви. Отглеждането е лесно.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре расте на пълно слънце, където е най-бърз растежът и най-наситени са есенните цветове. Понася и полусянка.
Зрелите храсти обикновено се разпростират на около 4–7 м, затова не са подходящи за малки градини.
Поливане
Устойчивостта на суша е висока. След вкореняване растението се нуждае от малко допълнително поливане, което е удобно при горещите и сухи лета.
Почва
Вирее на пясъчни, чакълести и льосови почви, дори на сухи, бедни и каменисти. Важното е почвата да е добре дренирана. Избягвайте места, където водата застоява.
Тор
Подхранване не е необходимо.
Резитба
Резитбата е през януари и февруари. Издължените и оголени растения могат да се режат до земята на всеки няколко години. Издънките се премахват редовно, за да се ограничи разрастването.
Засаждане
Засаждането е през февруари, март, октомври и ноември. Оставете достатъчно място, защото растението дава издънки, или го ограничете с коренова бариера.
Растението се разпространява с издънки и семена и образува гъсти колонии. На някои места извън естествения си ареал е инвазивно, така че следете да не се разселва извън градината.
Зимуване
Напълно студоустойчиво е и издържа до около -36 °C. Типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C, така че зимна защита не е нужна.
Размножаване
Размножава се със семена, коренови резници и чрез делене. Сеитбата е през октомври и ноември, а размножаването с коренови резници или делене – през януари и февруари.
Проблеми
Най-честият проблем е силното издънкообразуване: много нови стъбла далеч от основното растение. Издънките се изкопават или косят, а корените може да се ограничат с бариера.
На гърба на листата може да се появят червени гали от листна въшка на сумака. Те са безвредни и не се третират.
Употреба
Плодовете се берат през август и септември. Накиснати в студена вода, дават напитка, подобна на лимонада, а се използват и за желе. Младите леторасти могат да се ядат сурови, след като се обелят. Богатите на танини части са използвани и за боядисване.
Растението привлича пчели, пеперуди и други опрашители. През зимата птиците кълват плодовете, а бозайниците ядат листата.









































































