Текома
Tecoma stans · Bignoniaceae
Известно още като: жълта текома
Текомата (Tecoma stans, наричана още жълта текома) е бързорастящ храст с ярко жълти фуниевидни цветове, които се появяват от май до октомври. Обича слънце и понася суша. Основният риск е студът, затова зимата изисква внимание.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 18–32 °C, мин. -8 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 2–10 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда текомата
Текомата е многогодишен храст от семейство Bignoniaceae. Расте изправено, с много стъбла, като храст или малко дърво. Обикновено достига около 2–10 м височина и 3–6 м ширина и расте бързо.
Листата са срещуположни, нечифтоперести, с 5 до 13 назъбени ланцетни до елиптични листчета, дълги 4–12 см, в средно до маслиненозелен цвят.
Цветовете са ярко жълти, около 5 см дълги, с едва забележими червени жилки в гърлото. Събрани са в китки или гроздове и са леко ароматни. След тях се появяват дълги и тесни шушулки, 10–25 см, които от зелени стават сиво-кафяви и съдържат много дребни крилати семена.
Родината ѝ е Америка, от юга на САЩ през Мексико, Централна Америка и Карибите до северна Аржентина. Расте по нарушени, скалисти или песъчливи терени, в храсталаци и по края на гори.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Цъфти най-обилно на пълно слънце, но понася и полусянка. Ако цъфтежът е оскъден, най-често причината е твърде много сянка и решението е да преместите растението на по-слънчево място.
Изберете топло и защитено местоположение. Текомата се отглежда лесно и в контейнер.
Поливане
Нуждите от вода са малки. Оставяйте почвата да изсъхва между две поливания. След като се вкорени, текомата понася добре суша.
Почва и пресаждане
Приспособява се към много почви: глинести, песъчливи, хумусни и глинесто-песъчливи, от кисели до алкални (рН приблизително 5,5–8). Най-добре се развива в богата на органика, умерено влажна и добре дренирана почва.
Ако я отглеждате в саксия, пресаждайте през март.
Подхранване
Изискванията към подхранването са ниски и обикновено е достатъчно леко подхранване напролет. Ако го правите, подходящият период е април–юли.
Подрязване
Подрязвайте през март–април, за да контролирате размера и формата. Отстраняването на прецъфтелите цветове удължава цъфтежа.
Ако растението е пострадало от измръзване, го подрежете до живото дърво, а при тежки щети – до земята.
Засаждане
На открито се засажда през април–май, на слънчево, топло и защитено място. Младите растения се прихващат лесно.
Помислете къде я садите: текомата дава много семена, пренасяни от вятъра, и може да се разпространи извън градината. В Южна Африка, Австралия, Азия и тихоокеанските острови е инвазивна, образува гъсти храсталаци и се възобновява от прерязани корени. Затова махайте шушулките, преди да узреят.
Зимуване
Растението не е студоустойчиво. Най-ниската температура, която понася, е около -8°C. При тежки зими надземната част загива, но напролет текомата покарва отново, ако корените са оцелели.
През декември, януари и февруари я защитавайте от измръзване. В по-студени места я отглеждайте в контейнер и я дръжте на защитено от замръзване място. Времето на покой е декември–януари.
Размножаване
Размножава се със семена и със стъблени резници. Семената се сеят на закрито през февруари или направо през март. Резниците се правят през април–юни.
Чести проблеми
Малко цветове: най-често има твърде много сянка. Преместете текомата на пълно слънце.
Изсъхване след зимата: причината е измръзване. Напролет подрежете до живото дърво.
Много самосевки: семената са многобройни и се разнасят с вятъра. Премахвайте шушулките, преди да узреят.
Приложение
Цветовете привличат пчели, пеперуди и колибри. Растението е умерено устойчиво на сърни.
Съобщава се, че медът от цветовете ѝ е отровен. В народната медицина текомата традиционно се използва при диабет и храносмилателни оплаквания.























































































