Зимен дъб
Quercus petraea · Fagaceae
Известно още като: скален дъб
Зимният дъб (Quercus petraea), познат и като скален дъб, е едро, дългоживеещо листопадно дърво с широка закръглена корона. Лесен е за отглеждане, напълно студоустойчив е и расте добре при горещо и сухо лято. Има нужда от много място, защото с времето достига 20–40 м височина.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–25 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 20–40 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда зимният дъб
Зимният дъб, наричан още скален дъб, е дърво от семейство Букови (Fagaceae). Расте умерено бързо и достига 20–40 м височина при ширина на короната 15–25 м. Обикновено живее няколко века.
Листата са лъскавозелени, дълги 7–14 см, с по 5–6 закръглени дяла от всяка страна. Стоят на ясно изразена дръжка и са по-светли отдолу. Наесен придобиват жълти до кафяви оттенъци.
През април и май дървото цъфти. Мъжките цветове са зеленикаво-жълти увиснали реси, а женските са почти незабележими и растат на същото дърво. Жълъдите са 2–3 см дълги, без дръжка, на гроздове и зреят около шест месеца до есента.
Естественият му ареал обхваща по-голямата част от Европа, от Ирландия и Иберия до Кавказ, и стига до Анатолия и Иран. Среща се в планински гори, често над 300 м, по плитки, кисели, песъчливи или скалисти и добре дренирани почви.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се развива на пълно слънце, но понася и лека полусянка. Заради размерите си му трябва просторно място, където короната ще има място да се разгърне. Не е подходящо за отглеждане в саксия или на балкон.
Поливане
Нуждата от вода е умерена. През юни, юли и август, когато лятото е най-сухо, дървото има нужда от повече вода.
Почва
Предпочита влажна, плодородна, кисела и добре дренирана почва, например песъчливо-глинеста или глинеста. Приспособява се и към по-бедни, по-сухи или по-слабо кисели почви. Приемливата киселинност е приблизително pH 4,5–7,5.
Подрязване
Ако се налага подрязване, най-подходящи са месеците на покой: декември, януари и февруари.
Засаждане
Млади дръвчета се засаждат през ноември, декември и януари. Избирайте окончателно място още при засаждането, като имате предвид бъдещата височина и ширина на короната.
Зимуване
Зимният дъб е напълно студоустойчив. Понася температури до около −30 °C, а типичният зимен минимум при нас е около −6 °C, така че не се нуждае от защита.
Размножаване
Размножава се със семена, т.е. с жълъди. Сеитбата е през ноември и декември.
Болести
Сред болестите, които засягат дъбовете, са брашнестата мана по дъба, острият упадък на дъбовете (acute oak decline) и внезапната дъбова смърт (sudden oak death). Следете листата и състоянието на короната и при съмнение се обърнете към специалист по дървесна растителна защита.
Жълъди и полза за природата
Жълъдите узряват през септември и октомври. Те са храна за птици, бозайници и селскостопански животни. Дървото привлича опрашители и е гостоприемник на гъсениците на много пеперуди и молци.








































































