Червен дъб
Quercus rubra · Fagaceae
Известно още като: американски дъб
Червеният дъб (Quercus rubra), познат и като американски дъб, е листопадно дърво от семейство Букови (Fagaceae) с бърз растеж и красива есенна окраска. Расте на открито, понася силни студове и става за големи градини и паркове. Най-важното е да получи слънце, достатъчно място и некисела до кисела почва.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–28 °C, мин. -37 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–28 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда червеният дъб
Червеният дъб е средно голямо до голямо дърво с прав ствол и закръглена до широко разперена корона. Масивните клони излизат под прав ъгъл. Обикновено достига на височина около 15–28 m, а короната е широка около 15–23 m.
Листата са целокрайни по реда си на стъблото (последователни), дълги до около 20 cm, със 7–11 плитки дяла, които завършват с власинки. Отгоре са матовозелени, отдолу по-бледи. През есента обикновено се оцветяват в червено, кафяво и бронзово.
Цветовете са незабележими: жълтозелени висящи реси (мъжките) и дребни женски класчета през пролетта, като цъфтежът е през март, април и май. Плодовете са кафяви жълъди с дължина 2–3,5 cm, с плитка люспеста шапчица. Узряват за два вегетационни периода. Растежът е бърз, а отглеждането се смята за лесно.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Червеният дъб предпочита пълно слънце, но понася и лека полусянка. Предвидете му достатъчно място: с такава височина и широка корона той не е дърво за малък двор. Не го садете твърде близо до сгради, огради и други едри дървета.
Поливане
Нуждите от вода са умерени. Младите дръвчета се поливат редовно, а вече вкорененото дърво понася сухи периоди. През юни, юли и август, когато лятото е горещо и сухо, поливането се увеличава, особено при младите екземпляри.
Почва
Най-добре расте в плодородна, кисела, песъчливо-глинеста почва, богата на хумус, която е влажна, но добре дренирана. Приемливото pH е приблизително от 4,5 до 7.
Не понася алкални, варовити почви. Върху тях листата често жълтеят, докато жилките остават зелени. Това е хлороза. Засадете дървото в кисела почва или подкиселете и мулчирайте.
Засаждане
Младите дръвчета се садят наесен или напролет, на слънчево място и с много пространство около тях. Докато са малки, се разсаждат лесно. По календара за нашия климат подходящи месеци са ноември, декември и февруари.
Резитба
Резитбата се прави в студените месеци: декември, януари и февруари. Раняването на дървото през топлите месеци е по-добре да се избягва, защото с него е свързан рискът от дъбово увяхване.
Зимуване
Червеният дъб е напълно студоустойчив. Понася температури до около -37 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C. Не се нуждае от никаква зимна защита. Периодът на покой е през декември и януари.
Размножаване
Размножава се със семена, тоест с жълъди. Сеитбата е през ноември и декември.
Проблеми и вредители
Сред вредителите са червеният дъбов пробивач (red oak borer), непарната гъботворка (spongy moth), и листните миньори по дъбовете. Сред болестите са дъбовото увяхване (oak wilt), Diplodia canker, както и Phytophthora ramorum и Phytophthora cinnamomi.
Жълти листа със зелени жилки: хлороза в алкална почва. Решение: кисела почва или подкисляване и мулчиране.
Внезапно увяхване и опадване на листата през лятото: може да е дъбово увяхване. Избягвайте раняването на дървото в топлите месеци и се обърнете към арборист.









































































