Червен клен
Acer rubrum · Sapindaceae
Известно още като: червен явор
Червеният клен (Acer rubrum) е бързорастящо листопадно дърво от Източна Северна Америка, известно с червените, оранжевите и жълтите си есенни краски. Отглежда се лесно на открито и е напълно студоустойчив. Най-добре се чувства във влажна, леко кисела почва.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -44 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 12–38 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда червеният клен
Червеният клен е многогодишно листопадно дърво с бърз растеж. Короната е заоблена до овална или неправилно яйцевидна, с клони, насочени нагоре. Листата са срещуположни, с три до пет длановидни дяла и назъбен ръб, около 5–10 см дълги и широки. Отгоре са зелени, отдолу сивкави и стоят на червени дръжки. През есента листата се обагрят в червено, оранжево и жълто.
Дребните червени цветове са събрани в къси увиснали гроздове и се появяват през февруари и март, преди листата. По-късно се образуват чифтни крилати плодчета (самари) с дължина около 2 см, червени, розови или жълти, които при зреене стават жълтеникавокафяви до кафяви.
Родината на вида е Източна Северна Америка, от югоизточна Манитоба и Нюфаундленд на юг до Флорида и източен Тексас. Обикновено расте в блата, широколистни гори и по бедни сухи почви, от морското равнище до около 900 м надморска височина.
Отглеждане и грижа
Място и светлина
Дървото расте на пълно слънце до полусянка. Най-красив есенен цвят се получава на слънце.
Корените са плитки и образуват гъста мрежа, която измества растенията под короната. Затова оставете достатъчно място и не планирайте гъст подраст точно под дървото. Подходящ е и за влажни места в градината.
Ранните цветове дават прашец и нектар на пчелите, а семената и пъпките са храна за птици и дребни бозайници.
Поливане
Червеният клен обича влажна почва и понася мокри места и временно заливане. След вкореняване понякога понася и по-суха почва, но устойчивостта му на суша е средна.
През горещото лято, от юни до август, му е нужна повече вода. Особено важно е това при младите дръвчета, докато още не са се вкоренили.
Почва
Видът се приспособява към много почви: глинести, песъчливи, хумусни. Предпочита влажна, но добре дренирана и леко кисела почва, с pH приблизително между 5,0 и 7,0.
На алкална почва може да се появи хлороза, затова при такива условия внимавайте с избора на място.
Засаждане
Засаждайте на открито наесен или напролет, като оставите много място за развитие на дървото. Подходящите месеци са февруари, ноември и декември. Пресажда се лесно.
Подрязване
Подрязването се прави през юли и август. При увяхващи клони изрежете мъртвата дървесина и поддържайте дървото здраво.
Размножаване
Размножава се със семена, присаждане и стъблени резници. Подходящ период за размножаване е май и юни, а за сеитба са ноември и декември.
Зимуване
Червеният клен е напълно студоустойчив. Според данните понася студове до около -44 °C, а типичните зимни минимуми у нас са далеч по-меки. Допълнителна защита не е нужна.
Вредители и болести
Могат да се появят листни въшки, цикадки, пробивачи, щитоносни въшки и гъсеници. От болестите се срещат вертицилийно увяхване, манганова хлороза и катранени петна.
Жълтеене между жилките на листата обикновено е знак за недостиг на манган в алкална почва. Решението е почвата да се подкисели или да се внесе хелатен манган.
Увяхването на клони може да е вертицилийно увяхване. Изрежете мъртвата дървесина и поддържайте дървото здраво.
Употреба
От сока на дървото се прави кленов сироп, но само в малък мащаб.
Безопасност
Безопасно за котки и кучета- Котки
- Нетоксично
- Кучета
- Нетоксично
- Коне
- Силно токсично
За котки, кучета и хора червеният клен не е токсичен. За коне е силно токсичен. Опасни са увехналите и мъртвите листа, като най-токсични са увехналите. Съдържат галова киселина, танини и пирогалол. При коне се наблюдава разрушаване на червените кръвни клетки, което води до анемия, тъмна урина, слабост, затруднено дишане, колики, ламинит и смърт. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia









































































