Червен конски кестен
Aesculus carnea · Sapindaceae
Известно още като: розов конски кестен
Червеният конски кестен, познат още като розов конски кестен или Aesculus carnea, е едро листопадно дърво с червени съцветия, подходящо за големи градини, паркове и алеи. Лесен е за отглеждане и напълно студоустойчив, но има нужда от много място.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–25 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява червеният конски кестен
Aesculus carnea е градински хибрид между обикновения конски кестен (Aesculus hippocastanum) и Aesculus pavia. Възниква в градини в Германия около 1818 г. и оттогава е широко засаждан в Европа. Не е див вид и не се счита за инвазивен.
Дървото е средно голямо, високо приблизително 15–25 м, с широчина на короната около 8–15 м. Короната е закръглена и при възрастните дървета хвърля гъста сянка. Расте умерено бързо.
Листата са длановидно сложни, с пет назъбени листчета. Средното достига до 25 см дължина. Те са тъмнозелени, грубовати и често набръчкани. Тъмночервените съцветия са изправени метлици с дължина 12–20 см и стоят в краищата на клоните. Цъфтежът е през април и май, без аромат. Привлича пчели и други насекоми в началото на лятото.
Плодовете са светлокафяви, кожести кутийки с диаметър около 4 см, с 1–3 семена. Узряват есента.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се развива на открито слънчево място, но понася и лека сянка. Изберете просторно място, защото дървото става много голямо. Не е подходящо за малки дворове, балкони или саксии.
Поливане
Младите дървета се поливат редовно, докато се вкоренят добре. Възрастните имат нужда от малко допълнителна вода, освен при продължителна суша. При горещите и сухи лета юни, юли и август са месеците, в които поливането трябва да е по-обилно. По-добре е да поливате рядко, но дълбоко.
Почва и подхранване
Предпочита дълбока, плодородна почва, която задържа влага, но се оттича добре. Подходящи са глинеста почва и почва, богата на хумус.
За подхранване са отбелязани месеците март и април, в началото на вегетацията.
Засаждане
Засажда се на голямо открито пространство, тъй като дървото расте много. Подходящото време е есента (ноември и декември) или ранната пролет (февруари и март).
Резитба
Резитбата е минимална. През периода на покой (декември, януари и февруари) се премахват само сухите и кръстосаните клони. Избягвайте силно рязане, защото има риск от рак по кората.
Зимуване
Дървото е напълно студоустойчиво и издържа до около -25 °C, а типичните зимни минимуми у нас са далеч по-меки. Не се нуждае от защита.
Размножаване
Размножава се със семена или чрез присаждане. Семената се сеят през октомври и ноември. За размножаване са отбелязани още февруари, март, септември и октомври.
Проблеми, вредители и болести
Сред вредителите са миниращият молец по конския кестен и щитоносните въшки. Болестите са рак по стъблото, листно петносване и изгаряне на листата.
Наранена кора с ракови рани: причината е раково заболяване с неизвестен произход. Отрежете засегнатите клони. По-устойчив е сортът 'Briotii'.
Кафяви, изсъхнали краища на листата през лятото: това е изгаряне от суша или жега. Поливайте обилно в сухите периоди и мулчирайте.
Плодове и приложение
Семената зреят през септември и октомври. Не са годни за консумация без обезвреждане и не бива да се ядат. Дървото се цени като декоративно, а цветовете му привличат опрашители.





































































