Див божур
Paeonia peregrina · Paeoniaceae
Известно още като: червен божур
Червеният божур (още див божур, Paeonia peregrina) е студоустойчиво тревисто многогодишно растение с едри лъскави червени цветове през пролетта. Лесен е за отглеждане, расте бавно и не обича да бъде безпокоен, затова мястото се избира внимателно още при засаждането.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -20 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 40–70 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда и откъде идва
Червеният божур образува изправена туфа с височина около 40-70 см. Листата са зелени и дълбоко разделени, с около девет дяла. През април и май се появяват единични, лъскави, чашковидни цветове с диаметър 10-13 см. Те са червени, с изпъкнали жълти тичинки.
Кореновата система е от дебели грудковидни корени, които изграждат дълголетна основа на растението. Растението расте бавно.
Природният му ареал е в Югоизточна Европа и Турция, от Италия и Балканите (Албания, Гърция, България, Румъния) до Анатолия и Украйна. Среща се по сухи скалисти места, по края на гори и ливади, често в лека сянка на широколистни, борови или смесени гори. В румънската народна медицина е ценен като растение с лечебни свойства.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се развива на слънце или в лека сянка. Приема и пълно слънце, и полусянка, което отговаря на естествените му местообитания в светли гори. Подходящ е за градината на открито и понася добре студа.
Поливане
Устойчивостта му на суша е средна. Почвата трябва да е умерено влажна, но добре дренирана. През април и май, по време на цъфтежа, е нужна повече вода. През горещите сухи лета следете почвата да не пресъхва напълно. През зимния покой (декември-февруари) допълнително поливане не е нужно.
Почва
Подхожда му добре дренирана, плодородна глинеста почва с неутрална до алкална реакция. Тъй като не обича да бъде пренасяно и разравяно около корена, изберете постоянно място.
Засаждане
Засажда се наесен, през октомври и ноември. Грудките се полагат така, че пъпките да са на около 3-5 см под повърхността. След засаждането растението не обича да бъде местено, затова изберете мястото грижливо.
Подхранване
Подхранването е през февруари и март, преди началото на растежа. Растението предпочита плодородна почва.
Подрязване
След като листата изсъхнат наесен, стъблата се подрязват до земята. Това става през ноември и декември.
Зимуване
Напълно студоустойчив е и издържа до около -20 °C. През зимата надземната част загива и остава само подземната част, която напролет израства отново. Периодът на покой е декември-февруари.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез делене. Семената се сеят през октомври и ноември, а деленето е най-подходящо през октомври. Тъй като растението не обича да бъде безпокоено, делете го само когато наистина е необходимо.









































































