Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Див божур

Paeonia peregrina · Paeoniaceae

Известно още като: червен божур

Червеният божур (още див божур, Paeonia peregrina) е студоустойчиво тревисто многогодишно растение с едри лъскави червени цветове през пролетта. Лесен е за отглеждане, расте бавно и не обича да бъде безпокоен, затова мястото се избира внимателно още при засаждането.

Светлина
Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане
Умерени
Влажност
Умерена
Температура
10–25 °C, мин. -20 °C
Трудност
Непретенциозно
Височина
40–70 cm

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда и откъде идва

Червеният божур образува изправена туфа с височина около 40-70 см. Листата са зелени и дълбоко разделени, с около девет дяла. През април и май се появяват единични, лъскави, чашковидни цветове с диаметър 10-13 см. Те са червени, с изпъкнали жълти тичинки.

Кореновата система е от дебели грудковидни корени, които изграждат дълголетна основа на растението. Растението расте бавно.

Природният му ареал е в Югоизточна Европа и Турция, от Италия и Балканите (Албания, Гърция, България, Румъния) до Анатолия и Украйна. Среща се по сухи скалисти места, по края на гори и ливади, често в лека сянка на широколистни, борови или смесени гори. В румънската народна медицина е ценен като растение с лечебни свойства.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Най-добре се развива на слънце или в лека сянка. Приема и пълно слънце, и полусянка, което отговаря на естествените му местообитания в светли гори. Подходящ е за градината на открито и понася добре студа.

Поливане

Устойчивостта му на суша е средна. Почвата трябва да е умерено влажна, но добре дренирана. През април и май, по време на цъфтежа, е нужна повече вода. През горещите сухи лета следете почвата да не пресъхва напълно. През зимния покой (декември-февруари) допълнително поливане не е нужно.

Почва

Подхожда му добре дренирана, плодородна глинеста почва с неутрална до алкална реакция. Тъй като не обича да бъде пренасяно и разравяно около корена, изберете постоянно място.

Засаждане

Засажда се наесен, през октомври и ноември. Грудките се полагат така, че пъпките да са на около 3-5 см под повърхността. След засаждането растението не обича да бъде местено, затова изберете мястото грижливо.

Подхранване

Подхранването е през февруари и март, преди началото на растежа. Растението предпочита плодородна почва.

Подрязване

След като листата изсъхнат наесен, стъблата се подрязват до земята. Това става през ноември и декември.

Зимуване

Напълно студоустойчив е и издържа до около -20 °C. През зимата надземната част загива и остава само подземната част, която напролет израства отново. Периодът на покой е декември-февруари.

Размножаване

Размножава се със семена и чрез делене. Семената се сеят през октомври и ноември, а деленето е най-подходящо през октомври. Тъй като растението не обича да бъде безпокоено, делете го само когато наистина е необходимо.

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Кога цъфти червеният божур?Цъфти през април и май с единични червени цветове с диаметър 10-13 см и жълти тичинки.
Кога се засажда червеният божур?Засажда се наесен, през октомври и ноември. Пъпките на грудките трябва да са на около 3-5 см под повърхността.
Студоустойчив ли е червеният божур?Да, напълно студоустойчив е и издържа до около -20 °C. През зимата надземната част загива и напролет израства отново.
Колко слънце му е нужно?Най-добре расте на слънце или в лека сянка. В природата често се среща в светли гори.
Как се размножава червеният божур?Със семена и чрез делене. Сеитбата е през октомври и ноември, а деленето - през октомври.
Токсичен ли е за котки и кучета?Може да бъде леко токсичен за котки и кучета, затова го дръжте извън обсега им. Това е само информация, не ветеринарен или медицински съвет.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата