Китайски божур
Paeonia lactiflora · Paeoniaceae
Известно още като: тревист божур
Китайският божур, познат още като тревист божур (Paeonia lactiflora), е дълголетно многогодишно растение с едри ароматни цветове през април и май. Лесен е за отглеждане, напълно студоустойчив е и расте на едно място много години. Най-важното е да не се засажда твърде дълбоко и да получава достатъчно слънце.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -40 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,5–1 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда китайският божур
Китайският божур е туфест тревист многогодишник с прави стъбла, които всяка зима загиват до земята. Листата са тъмнозелени, дълбоко разцепени и дълги около 20–40 см. Корените са дебели, месести, грудковидни, а пъпките са при основата на стъблото.
Цветовете са големи, чашковидни или купообразни, с диаметър 8–16 см, ароматни, с 5–10 венчелистчета и жълти тичинки. Много сортове са кичести. Цветовете са бели, розови или червени. Видът произхожда от Централна и Източна Азия, от източен Тибет през северен Китай и Монголия до Манджурия и Източен Сибир, където расте по сухи, открити, каменисти склонове, речни брегове и краища на редки гори.
Растението привлича пеперуди и други насекоми.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
За обилен цъфтеж божурът се нуждае от поне 6 часа слънце на ден. Понася и лека сянка, но в по-сенчесто място цъфти по-слабо. Подходящо е слънчево или полусенчесто място, където растението може да остане дълго.
Предвидете около 90 см разстояние между растенията, за да има въздух между туфите.
Поливане
Нуждите от вода са умерени. В сухи периоди поливайте обилно и по-рядко, особено докато се формират пъпките. През април и май, когато божурът цъфти, поливайте повече. Избягвайте преовлажняване и застояла вода около корените.
Почва
Подхожда му плодородна, богата на хумус и добре дренирана почва, например глинесто-песъчлива (льос). Почвата трябва да е свежа, но без задържане на вода. Най-добре е pH да е между 6,5 и 7,5.
Подхранване
Рано напролет, през февруари и март, внесете компост или балансиран тор. Избягвайте торове с много азот.
Засаждане
Засаждайте наесен, през октомври и ноември. Пъпките (очите) на корена трябва да са на дълбочина не повече от 3–5 см. При по-дълбоко засаждане божурът цъфти слабо или изобщо не цъфти.
Оставете около 90 см между растенията.
Подрязване
През ноември и декември, след като надземната част загине, отрежете стъблата до земята. По време на цъфтежа премахвайте прецъфтелите цветове.
Зимуване
Божурът е напълно студоустойчив и издържа и на много по-ниски температури от типичните зимни минимуми у нас. Надземната част загива и растението почива основно през декември, януари и февруари. Зимният студ му е необходим, затова не изисква специална защита.
Размножаване
Размножава се чрез делене на туфите, най-подходящо през октомври и ноември, както и със семена.
Проблеми и болести
Най-често се срещат ботритис, брашнеста мана и листни петна.
Ако божурът не цъфти, причината обикновено е прекалено дълбоко засаждане или твърде сенчесто място. Решението е да го пресадите по-плитко на слънчево място.
Ако пъпките покафеняват и не се разтварят, причината е ботритис. Премахнете засегнатите части и подобрете въздушната циркулация.
Ако стъблата се огъват, това е от тежките кичести цветове. Използвайте опора.
Рязане и употреба
Китайският божур е подходящ за рязан цвят, а цъфтежът му е през април и май. Благодарение на аромата и едрите цветове е ценен в градината и във ваза.
Корените му традиционно се използват в традиционната китайска медицина (бял божур, бай шао).









































































