Сибирска перуника
Iris sibirica · Iridaceae
Известно още като: сибирски ирис
Сибирската перуника (още сибирски ирис, Iris sibirica) е тревисто многогодишно растение от семейство Перуникови. Образува плътна туфа от тесни листа, а през април–май разцъфва с виолетовосини цветове. Отглежда се лесно и понася студ до около -30 °C.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–1,2 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда сибирската перуника
Видът произхожда от Централна и Източна Европа, от Франция и Италия до Русия, както и в Кавказ, Турция, Казахстан, Монголия и Сибир. Расте естествено във влажни ливади, по речни брегове и в заблатени тревисти места.
Растението достига 60–120 см на височина и 45–90 см на ширина. Образува права до вазообразна туфа, която бавно се разраства чрез пълзящо коренище с дебелина около 1 см. Листата са тревисти, ребрести, синкавозелени, дълги 25–80 см и тесни, под 1 см. Извиват се на дъга и са по-ниски от цветоносните стъбла. Наесен пожълтяват.
На всяко разклонено стъбло има от два до пет виолетовосини цвята с диаметър 6–7 см. Трите увиснали външни листенца са с тъмносини жилки над бяло или златисто петно, а трите вътрешни стоят изправени. След цъфтежа се образуват къси, закръглено-триъгълни кутийки с плоски тъмнокафяви семена. Цветовете привличат пчели и други опрашители и стоят добре като рязан цвят.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на пълно слънце. Понася и полусянка, но тогава цъфти по-слабо и туфата може да се разтвори и да полегне.
Подходяща е за влажни места в градината и за ръба на градинско езерце. Може да се отглежда и в кашпа.
Поливане
Нуждае се от умерена, но постоянна влага през пролетта и в началото на лятото. Поливайте по-обилно от април до юли. Понася краткотрайно заливане, но не и постоянно стояща вода около корените.
Почвата трябва да е влажна, но с добър дренаж.
Почва
Предпочита плодородна, богата на органична материя почва с неутрална до леко кисела реакция (pH приблизително 5,6–7,2). Подхожда ѝ хумусна или глинеста почва, а също и влажна, блатиста. В песъчлива или тежка почва при засаждане добавете компост.
Торене
Подхранвайте растението през февруари–март. Богатата на компост почва също помага за по-добър растеж.
Подрязване
След като листата пожълтеят, ги отрежете до основата. Това става наесен (октомври–ноември) или в края на зимата. Ако не искате растението да връзва семена, премахвайте прецъфтелите цветове.
Засаждане и разделяне
Коренищата се засаждат плитко, точно под повърхността на почвата. Подходящо време е февруари–март или октомври–ноември.
Когато туфата стане гъста, разделете я. Обикновено това е нужно на около три години. Семена може да се сеят през октомври–ноември.
Зимуване
Растението е напълно студоустойчиво. Надземната част загива през зимата и се възстановява напролет. В най-студените места допълнителна защита дава зимно мулчиране. Януари и декември са период на покой.
Размножаване
Най-лесно е чрез разделяне на туфата или на коренището, което се прави през септември–октомври. Възможно е и размножаване със семена.
Чести проблеми
Ако туфата се разпада и полягва, причината е прекалено много сянка или тясна, пренаселена туфа. Преместете растението на слънце и разделете туфата.
Ако цъфти малко, туфата вероятно е стара и сгъстена. Изкопайте я и я разделете.
Използване
Цветовете са подходящи за рязане, а цъфтежът е през април–май. Растението е добър избор за влажни кътчета, за ръба на езерце и за опрашители.
























































































