Мехунка
Alkekengi officinarum · Solanaceae
Известно още като: физалис декоративен, вълча ябълка
Мехунката, позната още като физалис декоративен или вълча ябълка, е непретенциозно многогодишно растение, ценено заради ярко оранжево-червените фенери през есента. Понася сериозни студове и се отглежда лесно, но има склонност да се разраства. Затова е добре още при засаждането да решите как ще я ограничите.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 12–25 °C, мин. -20 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 40–60 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда мехунката
Alkekengi officinarum е тревисто многогодишно растение от семейство Solanaceae. Достига 40–60 см височина и образува изправена туфа, която се разстила с пълзящи коренища. Листата са последователни, прости, зелени, дълги 6–12 см и широки 4–9 см.
През май и юни се появяват дребни бели цветове с пет дяла, широки 10–15 мм. След тях чашката се издува и обгръща плода, а той се оформя като ягода в ярък оранжево-червен хартиен фенер с дължина 4–5 см. Естественото разпространение на вида е от Южна Европа през Турция и Кавказ до Иран, Пакистан и североизточна Азия (Китай, Корея, Манджурия).
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Мехунката расте на пълно слънце, а понася и полусянка. Слънцето обаче е важно за фенерите: при твърде малко светлина те често остават зелени. Изберете място, където коренищата могат да се разпространяват свободно, или предварително помислете как да ги ограничите.
Поливане и влажност
Нуждата от вода е умерена, а и влажността на въздуха не е от значение. Субстратът трябва да е умерено влажен, но не преовлажнен. През юни, юли и август, когато лятото е горещо и сухо, поливайте по-често и по-обилно.
Почва и пресаждане
Подхожда ѝ обикновена универсална или глинесто-песъчлива почва, която е влажна, но добре дренирана. Ако отглеждате мехунката в саксия, пресаждайте през март.
Торене
Подхранването е нужно веднъж, през март, когато растението започва растеж. Повече торене не е необходимо.
Засаждане и ограничаване на разрастването
Засаждайте през пролетта, през март и април. Коренищата са широко разпростиращи се и издънките могат да се появят далеч от майчиното растение. На места видът дори е подивял. Затова го засаждайте в саксия или поставете коренова преграда в земята.
Сеитбата на открито е през февруари и март. Ако предпочитате да засеете на закрито, правете го през януари и февруари.
Подрязване
През февруари изрежете стъблата. През сезона премахвайте нежеланите издънки, за да ограничите разпространението.
Зимуване
Мехунката е напълно студоустойчива и издържа до около -20 °C, което е далеч под типичните зимни минимуми у нас. Надземната част изсъхва през зимата, а напролет растението пониква отново. Допълнителна защита не е нужна.
Размножаване
Най-лесно е делението на туфите или на коренищата, което се прави през март или през октомври. Възможно е и размножаване със семена.
Чести проблеми
Най-честият проблем е агресивното разпространение, причинено от пълзящите коренища. Решението е отглеждане в контейнер или коренова преграда.
Ако фенерите остават зелени, причината обикновено е твърде малко слънце или прекалено ранно рязане. Осигурете повече светлина и режете, когато фенерите са напълно оранжеви.
Беритба и приложение
Фенерите се берат през август и септември. Подходящи са за срязан цвят и сухи букети, като се режат, когато са напълно оранжеви.
В китайската и медицината юнани растението традиционно се използва при треска, кашлица, възпалено гърло и като диуретик. Това е само традиционно приложение, а не препоръка.
























































































