Лютиче
Ranunculus asiaticus · Ranunculaceae
Известно още като: азиатско лютиче, ранункулус
Лютичето е грудкова многогодишница с едри, често кичести цветове, които разцъфват през март, април и май. При нашия климат с горещо и сухо лято и меки зими то расте на открито, а през лятото естествено си почива. Грижите му се въртят около три неща: добре дренирана почва, умерена влага през вегетацията и сухо лято.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–18 °C, мин. -10 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 20–45 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда лютичето
Ranunculus asiaticus, познато още като азиатско лютиче или ранункулус, е тревисто растение от сем. Ranunculaceae. Диво расте в Източното Средиземноморие и Югозападна Азия – от Турция, Гърция (Крит, Родос) и Кипър до Леванта и Иран, както и в Египет и Либия.
Растението е изправено до възходящо, високо около 20–45 см и широко 15–30 см, с прости или разклонени стъбла. Расте умерено бързо от групи дребни грудковидни корени, т.нар. нокти. Листата са зелени, дълбоко нарязани, книжни и пухкави: приосновните листа са тристранни, а горните – по-фино разчленени.
Цветовете са чашковидни, като на мак, с диаметър 3–5 см. При сортовете са предимно кичести и се срещат в червено, розово, жълто, бяло, оранжево, лилаво и многоцветно. Плодът е главичка от дребни сухи орехчета.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Лютичето обича пълно слънце, особено в прохладното пролетно време. Цъфти най-добре при хладни и светли условия. Подходящо е за лехи и за саксии, а и за балкон.
Растението издържа до около -10 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C, така че може да презимува на открито.
Поливане
През растежа почвата трябва да е равномерно влажна, но никога подгизнала. Поливайте повече през февруари, март и април, когато растението е в разгара си.
След цъфтежа оставете почвата да изсъхне – растението влиза в покой. Той продължава от юни до септември.
Почва
Подхожда му богата на хумус, много добре дренирана песъчлива глинеста почва. Тежката глинеста почва води до загниване на грудките.
Подхранване
Подхранвайте през февруари, март и април, т.е. по време на активния растеж и цъфтежа.
Резитба и почистване
Отстранявайте прецъфтелите цветове, за да се образуват нови. Когато листата изсъхнат, махнете и тях – това обикновено се пада през май и юни.
Засаждане
Грудките се засаждат през октомври, ноември и декември. Слагат се на дълбочина около 5 см, на разстояние 15–20 см една от друга, с ноктите надолу. Засаждането трябва да стане няколко седмици преди последната слана. Предварителното накисване на грудките помага.
Размножаване
Лютичето се размножава чрез разделяне на грудките и със семена.
Чести проблеми
Най-честият проблем е загниването на грудките (кореново гниене). Причината е мокра, зле дренирана почва. Засаждайте в свободно дренираща почва и не преполивайте.
Ако растенията изсъхнат през лятото, това е естествен покой при топлината, а не болест. Изкопайте грудките, съхранете ги сухи и ги засадете отново през следващия сезон.
Като отрязан цвят
Лютичето е подходящо за рязане: цветовете се берат през март, април и май. Привлича и опрашители.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Лютичето е токсично за котки, кучета и коне и слабо токсично за хора. Отровни са всички части: листата, цветовете, стъблата, корените и сокът. Активните вещества са протоанемонин и ранункулин. Симптомите включват парене в устата, лигавене, повръщане, коремна болка, диария (понякога с кръв), отпадналост и несигурна походка. Сокът може да причини зачервяване и мехури по кожата. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox
























































































