Хелиопсис
Heliopsis helianthoides · Asteraceae
Известно още като: heliopsis, хелиопсис хелиантоидес, слънчогледова очна
Хелиопсисът е жилаво многогодишно растение с едри златистооранжеви цветове, които красят градината от юни до септември. Расте лесно на слънце и понася различни почви, а зимата в България не е проблем за него. Познат е и като лъжлив слънчоглед.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 15–28 °C, мин. -35 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,9–1,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда хелиопсисът
Хелиопсис (Heliopsis helianthoides), наричан още хелиопсис хелиантоидес, е тревисто многогодишно растение от семейство Asteraceae. Родом е от източната и централната част на Северна Америка, от Саскачеван до Нюфаундленд и на юг до Тексас, Ню Мексико и Джорджия. Естествено расте по открити гори, прерии, поляни, речни брегове и край пътища.
Образува прав, туфест израстък с коренища, висок около 90–150 cm. Листата са срещуположни, яйцевидни до ланцетни, с назъбен ръб и груба, като шкурка повърхност, дълги до около 11 cm. Цветовете са подобни на маргаритки, с диаметър 5–8 cm, с 10–18 златистооранжеви езичести листчета около конусовиден център. Те остават по главичката дори когато цветът започне да старее. Плодовете са тъмни семенца около 5 mm, събрани в централния конус.
Растението самосевно се размножава и може да образува кътове, затова си струва да го наблюдавате.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Хелиопсисът най-добре се чувства на пълно слънце, като понася и слънце с лека полусянка. В сянка стъблата стават по-слаби и се полягат. Изберете открито, огряно място, например в многогодишна леха или в естествена, ливадна градина.
Поливане
Растението се задоволява със средно влажна до умерено суха почва и понася кратки засушавания. В горещите месеци юни, юли и август го поливайте малко по-често, особено при продължително сухо време. През останалата част от годината обикновено не се нуждае от допълнителни грижи за влагата.
Почва
Хелиопсисът не е претенциозен: расте в глинеста, песъчлива и сравнително бедна почва, стига тя да е добре дренирана. Подходящата реакция на почвата е приблизително pH 5,5–7,5. Прекалено богата почва води до по-меки и полягащи стъбла.
Подрязване
Отцветилите цветове махайте редовно, за да удължите цъфтежа. Ако искате по-ниско растение, в края на май скъсете стъблата. През късна есен, когато надземната част загине, я изрежете.
Ако оставите част от семенните главички, те са храна за птиците, но растението ще се самосее.
Засаждане и сеитба
Засаждайте на пълно слънце през март, април или октомври. Високите растения при нужда подпирайте с колчета.
Сеитба на открито се прави през февруари, март или октомври. Можете да засеете и на закрито през януари и февруари.
Зимуване
Хелиопсисът е напълно студоустойчив и издържа приблизително до -35 °C, затова зимните минимуми у нас не го застрашават. През зимата надземната част загива и остава само короната, а през декември и януари растението почива.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез разделяне на туфата. Делене се прави през март или октомври: изкопайте туфата, разделете я на части с корени и ги засадете отново на слънчево място.
Чести проблеми
Най-честият проблем са слабите, полягащи стъбла. Причината е прекалено много сянка или твърде богата почва. Преместете растението на пълно слънце или го скъсете в края на пролетта.
Рязане и употреба
Хелиопсисът е подходящ за рязан цвят. Най-добре е да го режете от юни до август. Цветовете привличат пеперуди и пчели, а семенните главички привличат птици.









































































