Лиатрис
Liatris spicata · Asteraceae
Известно още като: лиатрис спиката
Лиатрисът (Liatris spicata, познат и като лиатрис спиката) е многогодишно растение с туфа тясна, тревовидна шума и високи пурпурни цветни класове през лятото. Расте от грудки, лесен е за отглеждане и напълно устойчив на студ на открито.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 15–28 °C, мин. -29 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–1,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда лиатрисът
Лиатрисът образува изправена туфа. Основните листа са тесни, линейни, тъмнозелени, с цял ръб и дълги до 30 см. Нагоре по цветните стъбла листата стават по-къси.
Цветовете са събрани в гъсти класове с дължина 15–30 см. Пухкавите главички се разтварят отгоре надолу и са пурпурни, розови или бели. Цъфти през юни, юли и август. През есента узряват кафяви семенца с твърди власинки.
Растението идва от Източна и Централна Северна Америка, където расте във влажни прерии и ливади. Расте умерено бързо и обикновено заема 30–60 см в ширина. През зимата надземната част загива, а напролет растението тръгва отново от грудките.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре е на пълно слънце, но понася и лека сянка. В сянка или в богата почва стъблата по-лесно полягат. Лиатрисът подхожда за цветни лехи, алпинеуми и по-влажни места в градината, а цветовете му са подходящи за рязане.
Поливане
Лиатрисът предпочита средно влажна до влажна почва. През първия сезон го поливайте редовно. Устойчивостта му на засушаване е ниска, затова при горещите и сухи лета поливайте повече през юни, юли и август.
През зимата почвата не трябва да е подгизнала, защото кореновите шийки загниват.
Почва
Нужна е средно влажна, добре дренирана почва с кисела до неутрална реакция, обикновено с pH около 5,5–7,0. Расте в хумусна, глинеста, песъклива и сходна на глинеста почва, стига водата да не застоява.
Торене
Изискванията към плодородието са малки и растението се нуждае от съвсем малко подхранване. Богатата почва води до полягане на стъблата.
Засаждане
Грудките или разсадът се засаждат напролет, през март и април, на слънчево място. Разстоянието е около 30–38 см.
Ако сеете семена, сейте на закрито през януари и февруари или директно през февруари, март и април. Растенията от семена обикновено цъфтят чак през втората година.
Резитба
През октомври и ноември скъсете стъблата до 30–60 см. Можете да ги оставите прави, тъй като в тях гнезди част от пчелите. Високите стъбла подпирайте с колчета, ако полягат.
Зимуване
Лиатрисът е напълно студоустойчив и не се нуждае от прибиране. Зимува в покой (от ноември до януари), надземната част загива, а напролет израства отново от грудките. Единственото условие е почвата да не е мокра.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез делене. Делене се прави през февруари и март. Разделените грудки се засаждат на ново място. Растението може да образува и нови туфи от грудките си.
Проблеми
Загниването на кореновата шийка обикновено е следствие от мокра зимна почва. Подобрете дренажа. Полегналите стъбла са признак за сянка или богата почва, затова осигурете слънце или ги подпрете.
Ако не цъфти през първата година, изчакайте втората, особено при растенията от семена.
Възможни болести са стъблено гниене, листни петна, ръжда, брашнеста мана и вертицилийно увяхване. Вредители са полевките и зайците.
Рязане и приложение
Класовете се режат за букети през юни и юли. Растението привлича пеперуди, пчели, молци и колибри, а елените го избягват. Традиционно е използвано от коренните жители на Северна Америка при болки и като отхрачващо.
























































































