Водна лилия

Повечето водни лилии изискват шест или повече часа слънце на ден. Някои понасят и полусянка, но тогава цъфтят по-оскъдно. Цветовете се появяват от май до септември.

Гъстите листа засенчват водата и ограничават развитието на водораслите, а растението дава подслон на жаби и влечуги. Цветовете привличат опрашители.

Водната лилия не понася пресушаване. Нужна ѝ е стояща или много бавно течаща вода с дълбочина приблизително 8–60 см според силата на растежа на сорта. По-дребните сортове се засаждат по-плитко, по-едрите – по-дълбоко.

Засаждайте в кошници за водни растения с тежка глинеста почва. Леките торфени смеси изплуват и не са подходящи. Подходящата киселинност е pH 6–8.

Когато кошницата се напълни, разделете коренищата напролет, през март–април.

Водните лилии са много лакоми растения. През вегетацията, от април до август, използвайте таблетки тор за водни растения, поставени в субстрата.

Засаждайте през април–май. Поставете кошницата така, че листата да достигат повърхността, а с разрастването на растението я спускайте постепенно по-дълбоко.

Обичайният зимен минимум у нас е около –6 °C, а растението понася до –20 °C. Студоустойчивите видове преминават в покой, но коренищата трябва да останат под нивото, до което замръзва водата. Тропическите форми се отглеждат като едногодишни или се съхраняват на място без студове.

Най-лесният начин е делене на коренищата през март–април. Възможни са още издънки и семена. Семената се сеят през март–април, а за сеитба на закрито подходящо време е февруари–март.

В части от Азия и Африка грудките и коренищата се ядат сготвени, често като храна при недостиг. Не се препоръчват за случайна употреба, предвид токсичността на растението.