Клюква
Vaccinium macrocarpon · Ericaceae
Известно още като: американска червена боровинка
Клюквата, позната още като червена боровинка или американска червена боровинка, е нисък вечнозелен стелещ се полухраст с кисели червени плодове. Не е най-лесното растение в градината, защото изисква кисела и постоянно влажна почва. Когато получи това, се грижи за себе си сравнително добре и расте на открито целогодишно.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Високи
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -34 °C
- Трудност
- Взискателно
- Височина
- 10–30 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда клюквата
Vaccinium macrocarpon е вечнозелен многогодишен полухраст от семейство Ерикови (Ericaceae). Расте ниско, пълзи и се разпростира с коренища, а издънките му се извиват нагоре. Растежът е умерен.
Листата са дребни, лъскави, кожести и овални, дълги 1–2 см. Напролет са бронзови, през лятото зелени, отдолу са белезникави, а есента преминават от медно до лилаво. Цветовете са клюмнали, розови, с четири силно извити назад бяло-розови венчелистчета, които откриват централен конус от тичинки. Цъфтежът е от април до юни. Плодовете са кръгли, червени, кисели, с диаметър около 9–14 мм, и зреят от края на лятото до края на есента.
Растението е родом от Канада и североизточните и северните централни щати на САЩ, където расте в кисели блата, мочурища и влажни песъчливи или торфени места. Цветовете привличат пчели и пеперуди, а плодовете се ядат от птици и дребни бозайници. Отглеждането се определя като взискателно.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Клюквата дава най-добри резултати на пълно слънце и понася лека полусянка. Подходяща е за влажни места и за брега на водоем. Като почвопокривно растение може да запълва по-големи площи, защото се разраства с коренища.
Поливане
Почвата трябва да е постоянно влажна. Клюквата понася периодично заливане, но не търпи суша. От май до септември поливането трябва да е по-обилно.
При горещи и сухи лета това е най-важната грижа. Ако листата покафенеят или се свият, причината най-често е суша или жега. Поддържайте почвата постоянно влажна и я мулчирайте.
Почва и киселинност
Нужна е кисела, торфена или песъчлива почва, богата на органични вещества, с pH между 4,0 и 5,2. Влажната, дори преовлажнена почва не е проблем.
Ако pH е твърде високо, листата жълтеят, а жилките им остават зелени (хлороза от липса на желязо). Подкисляването на почвата и ерикоидният (кисел) компост помагат.
Засаждане
Засаждайте на слънчево място във влажна кисела почва. Подходящите месеци са март, октомври и ноември.
Кореновата система е плитка и широко разпростираща се, затова клюквата трудно се пресажда и не обича да бъде безпокоена. Изберете веднага правилното място и ако се налага преместване, работете внимателно.
Подрязване
Подрязването се прави през февруари и март.
Зимуване
Клюквата е студоустойчива и според данните издържа до около -34 °C. Типичният зимен минимум при нас е около -6 °C, затова се отглежда на открито. Декември и януари са период на покой.
Размножаване
Клюквата се размножава със стъблени резници, чрез отводки и чрез разделяне. Подходящите месеци са март и април. Тъй като корените са чувствителни към безпокойство, разделянето се прави внимателно.
Често срещани проблеми
Жълти листа със зелени жилки показват хлороза, причинена от твърде високо pH. Подкиселете почвата и използвайте ерикоиден компост.
Кафяви или изсъхнали листа най-често идват от суша или жега. Поддържайте постоянна влага и мулчирайте.
Беритба и употреба
Плодовете се берат от август до октомври. Киселите плодове се използват за сос, желе, сок и сушени плодове, а в промишлени мащаби клюквата се отглежда в специални блатни полета.
Традиционно плодовете и соковете се използват за подпомагане при някои инфекции на пикочните пътища, но доказателствата не са убедителни.























































































