Иберис
Iberis sempervirens · Brassicaceae
Известно още като: вечнозелен иберис
Иберисът (Iberis sempervirens), познат и като вечнозелен иберис, е нисък вечнозелен полухраст, който напролет се покрива с бели цветове. Расте лесно, понася суша и е подходящ за алпинеуми, каменни стени и краища на лехи. Грижите се свеждат до слънчево място, добре дренирана почва и подрязване след цъфтежа.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–25 °C, мин. -23 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–30 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда иберисът
Иберисът е многогодишен вечнозелен полухраст с височина 15-30 см. Обикновено се разпростира на 30-45 см. Расте умерено бързо и образува гъсти, възглавничести туфи, които се спускат по камъни и стени. Стъблата пускат корени там, където докосват почвата.
Листата са тесни, линейни до продълговато-лопатовидни, дълги 2,5-5 см. Те са тъмнозелени, лъскави, кожести и целокрайни. Цветовете са дребни, бели, четирилистни и събрани в плътни плоски съцветия. Цъфтежът е от март до юни и е толкова обилен, че почти скрива листата. С възрастта цветовете могат да порозовеят. Миришат приятно. След цъфтежа се образуват малки кръгли сухи кутийки, които от зелени стават кафяви, със семена с тесни крилца.
В естествените си находища иберисът е разпространен в Южна Европа, от Испания и Франция през Италия и Балканите до Гърция и Турция. Расте в степи и сухи гори на песъчливо-глинести до глинести почви, на слънчеви или леко засенчени места.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
За най-много цветове иберисът иска пряка слънчева светлина, но понася и лека сянка. Подходящи места са горният ръб на подпорна стена, алпинеум или край на леха. Като почвопокривно растение е добър избор за склонове и камънаци.
Цветовете привличат пчели и пеперуди. Растението се смята за устойчиво на сърни и зайци.
Поливане
Младите растения се поливат редовно. Вече укрепналите предпочитат почва от влажна до леко суха и понасят добре суша, което е предимство при горещи и сухи лета. Не търпят задържане на вода около корените, затова е по-добре да се поливат рядко, отколкото често.
Почва и пресаждане
Иберисът иска добре дренирана почва с всякаква структура. Предпочита неутрална до алкална реакция, приблизително pH 6,5-8. Тежката мокра глина е проблем, най-вече през зимата.
При отглеждане в саксия растението се пресажда през март или октомври.
Подхранване
Подхранването се прави през март, в началото на вегетацията.
Подрязване
Веднага след цъфтежа, през май-юни, подрежете растението с ножица приблизително с една трета. Така туфата остава гъста и се стимулира нов растеж.
Засаждане
Иберисът се засажда напролет, през март и април, а също през октомври и ноември. Изберете слънчево място с добър дренаж. Лесно се прехвърля на ново място.
Сеитбата е през март, април или октомври.
Зимуване
Иберисът е напълно студоустойчив и издържа до около -23 °C. Обичайният зимен минимум при нас е около -6 °C, така че расте на открито без защита. В по-студени райони се препоръчва мулчиране срещу зимни повреди.
Размножаване
Иберисът се размножава със стъблени резници, семена или чрез отводки. Резниците се взимат през май-юли. Размножаването чрез отводки е лесно, тъй като стъблата сами пускат корени при допир с почвата.
























































































