Заешки уши
Stachys byzantina · Lamiaceae
Известно още като: стахис, стахис византийски
Заешки уши, известни още като стахис или стахис византийски (Stachys byzantina), са многогодишно тревисто растение с меки, кадифени сребристосиви листа, които образуват нисък килим. Отглеждат се лесно на слънце, в добре дрениран терен, и понасят зимните студове на открито.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 12–26 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–45 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглеждат заешките уши
Растението образува нисък, разпростиращ се килим от розетки с вълнести листа. Разраства се чрез стъбла, които пускат корени във възлите. Листата са дебели, меки, продълговато-елипсовидни, дълги 5–10 см, с назъбен ръб и гъсто покрити с бели власинки. Листната маса е висока около 15–45 см и се разпростира на 30–90 см. Растежът е умерен, а листата са полузимнозелени.
През май, юни и юли се появяват изправени цветоносни стъбла с височина 40–80 см. Те носят гъсти класове от дребни лилаво-розови двуустни цветове, събрани в прешлени. Цветовете привличат пчели, а пчелите дървесинарки събират власинките от листата за гнездата си. Растението е устойчиво на сърни.
По произход стахисът е от Турция, Кавказ, Крим и Иран, където расте по скалисти хълмове и сухи склонове. На места е подивял от градините и при добри условия може да се разраства агресивно, затова си струва да следите границите на килима.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Заешките уши виреят на пълно слънце или на полусянка. При горещо лято им помага малко следобедна сянка. Подходящи са за почвопокривни насаждения, алпинеуми и за саксии.
Поливане
Поливайте пестеливо. Растението понася сушата средно добре, но мокрите листа и влажното лято предразполагат към болести. Затова поливайте при основата, а не по листата.
Почва и разделяне
Най-подходяща е средно суха до суха, много добре дренирана почва: песъчлива, сгурийна или глинесто-песъчлива. Растението е гъвкаво към киселинността и понася pH приблизително между 6 и 8, включително алкални почви.
Килимът се разделя и засажда наново на всеки 2–4 години. Подходящи месеци са март и октомври.
Подрязване
Изрязвайте цветните класове, за да остане листната маса спретната и компактна. Подрязване може да се прави през февруари и юли. През пролетта отстранявайте сухите листа.
Засаждане
Разсад се засажда през март, април, октомври и ноември, на разстояние около 30 см. В по-влажни райони го сложете на склон или на издигнато място, за да не гние.
Сеитбата на открито е през март, април и октомври. За разсад семената могат да се сеят на закрито през февруари и март.
Зимуване
Растението е студоустойчиво и понася студове до около -30 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. При тежка зима надземната част може да загине, но от коронката растението обикновено потегля отново. През януари и декември то е в покой.
Размножаване
Най-лесният начин е делене на туфите през март или октомври. Възможно е и размножаване със семена.
Проблеми
Често срещани болести са кореновото гниене, листните петна и брашнестата мана. Ако листата омекнат и покафенеят, причината обикновено е влага по листата или във въздуха. Подобрете дренажа и въздушната циркулация и поливайте при основата.
Ако центърът на туфата оголее, това е от възрастта. Разделете растението, както е описано по-горе.
Употреба
Листата са ядливи. В Бразилия ги овалват в тесто и ги пържат, като се твърди, че вкусът им наподобява риба. В градината растението е предимно декоративно: за килими, алпинеуми и контейнери.




















































































