Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Арабис

Arabis caucasica · Brassicaceae

Известно още като: кавказки арабис

Арабисът (Arabis caucasica, наричан още кавказки арабис) е нисък вечнозелен многогодишник, който образува гъсти килимчета и рано напролет се покрива с ароматни бели цветове. Лесен е за отглеждане, стига да получава слънце и добре дренирана почва. Подходящ е за алпинеуми, сухи стени, бордюри и големи саксии.

Светлина
Пълно слънце
Поливане
Ниски
Влажност
Ниска
Температура
10–22 °C, мин. -30 °C
Трудност
Непретенциозно
Височина
15–30 cm

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеЦъфтежБеритбаПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда арабисът

Арабисът е тревисто многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae) със зелени през цялата година листа. Расте умерено бързо и образува възглавничести, разстилащи се туфи от разхлабени розетки. Разпростира се с коренища и обикновено заема около 30–45 см ширина.

Приосновните листа са назъбени, от обратнояйцевидни до лъжицовидни, сивозелени със сребрист оттенък и дълги около 5 см. Цветовете са дребни, с четири венчелистчета, около 1 см в диаметър, събрани в гроздове. Обикновено са бели, а има и розови форми. Ухаят сладко и стават за рязане. Цъфтежът е от февруари до април. Узрелите кафяви шушулки съхнат на растението и могат да се отворят, за да се съберат семена.

В природата видът расте в Средиземноморието, Крим, Турция, Кавказ и Иран, по цепнатини на варовикови скали, край потоци и по варовити алпийски ливади. Оттам идва и предпочитанието му към бедна, варовита и дренирана почва.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Арабисът обича пълно слънце. В топли райони с горещо лято обаче страда от жегата и през лятото запада. При нашите горещи и сухи лета е добре да му се осигури сянка следобед. Много подходящо място е алпинеум, подпорна стена или откос.

Видът понася студ до около –30 °C, така че типичните зими при нас не са проблем.

Поливане

Нуждае се от малко вода. Понася сухи периоди, но не търпи мокра почва. Поливайте от време на време и оставяйте почвата да изсъхне между поливанията. Ниската въздушна влажност не е проблем.

Почва и пресаждане

Най-добре расте в песъклива или чакълеста, алкална, добре дренирана почва; става и сравнително лека глинеста. Подходящото pH е приблизително между 6 и 8. Ако почвата ви е тежка, добавете чакъл или едър пясък.

Коренищата не обичат безпокойство. Не пресаждайте без нужда, а разделяйте туфата само когато е наистина необходимо.

Подхранване

Растението не е взискателно. Ако подхранвате, направете го през март, в началото на вегетацията.

Подрязване

След цъфтежа скъсете стъблата, за да остане туфата гъста и да не оголеват стъблата. Подходящото време е април–май. Ако пропуснете подрязването, стъблата се удължават и оголяват. Тогава подрежете растението след цъфтеж.

Засаждане

Засаждайте на слънчево място и после не пипайте растението. Разстоянието между туфите е около 30 см. Разсад се засажда през март, октомври и ноември. За сеитба подходящи месеци са март, април, септември и октомври.

Зимуване

Арабисът е напълно студоустойчив и не се нуждае от зазимяване. Листата остават зелени през зимата.

Размножаване

Размножава се със семена, чрез делене и със стъблени резници. Деленето и резниците се правят през май и юни, след цъфтежа. Семена може да съберете от изсъхналите шушулки. Делете само когато е необходимо, защото коренищата не обичат да се безпокоят.

Проблеми

Най-честият проблем са дългите оголени стъбла. Причината е липсата на подрязване след цъфтеж, а решението е да се скъсят стъблата след края на цъфтежа.

Гниещите основи на туфите се дължат на влажна или лошо дренирана почва. Подобрете дренажа. Западането през лятото се свързва с горещината в топъл климат и се облекчава със следобедна сянка. През юли и август растението е в период на покой, затова не го пренапоявайте.

Възможни неприятели са листните въшки. От болестите се споменават кореново гниене, бяла ръжда и мана.

Употреба

Арабисът е добро почвопокривно растение за алпинеуми и сухи места. Цветовете са ароматни и стават за рязане, като цъфтежът е от февруари до април. Листата са ядливи и се използват предимно за гарнитура, прибират се през март и април.

Привлича пчели и пеперуди и подпомага специализирани пчели от род Andrena. Елените и зайците обикновено го отбягват.

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Кога цъфти арабисът?Арабисът цъфти от февруари до април. Цветовете са дребни, бели или розови, и ухаят сладко.
Колко често се полива арабис?Нуждае се от малко вода и понася сухи периоди. Не търпи мокра почва, затова поливайте само от време на време.
Кога се подрязва арабисът?След цъфтежа, през април–май. Така туфата остава гъста и стъблата не оголяват.
Нужно ли е да се зазимява арабисът през зимата?Не, напълно студоустойчив е и понася около –30 °C. Листата остават зелени през зимата.
Как се размножава арабисът?Със семена, чрез делене или със стъблени резници. Деленето и резниците се правят през май и юни.
Подходящ ли е арабисът за саксия или балкон?Да, може да се отглежда в контейнер на слънчево място. Важни са дренирана почва и умерено поливане.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата