Подбел
Tussilago farfara · Asteraceae
Известно още като: обикновен подбел, лечебен подбел
Подбелът (Tussilago farfara) е нисък многогодишен почвопокривник, който цъфти с жълти цветове още през зимата и ранната пролет, преди да се появят листата. Лесен е за отглеждане и след вкореняване почти не се нуждае от грижи, но се разраства активно и е добре да му се определи място предварително.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–20 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 5–20 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда подбелът
Подбелът, наричан още обикновен подбел или лечебен подбел, е от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Това е тревист многогодишен вид, висок около 5–20 cm, който образува гъсти колонии чрез пълзящи коренища.
Цветовете приличат на дребни жълти глави на глухарче с външен ред от прицветници и стоят на люспести стъбла. Появяват се преди листата, при нашия климат от януари до март. Листата са големи, закръглени до сърцевидни, с ъглести зъбци, зелени на цвят. Растат след цъфтежа и залиняват в началото на лятото. Плодовете са дребни семена с бяла перушинка, които вятърът разнася.
Видът е разпространен в Европа, Северна Африка и западна, централна и северна Азия. Среща се по запустели и нарушени терени, край пътища и пътеки, по речни брегове, върху глинести и влажни почви. Ранният прашец и нектар са ценни за медоносните пчели, а някои молци използват растението като хранително за ларвите си.
Отглеждане и грижа
Място и светлина
Подбелът предпочита открити, слънчеви места и понася слънце до полусянка. Отглежда се на открито и е напълно студоустойчив: понася студове до около -30 °C, а типичните ни зимни минимуми от около -6 °C не са проблем.
Поради бързото разрастване е подходящ за откос, неизползвана ивица или по-влажно, запустяло кътче, където може да покрие почвата. Като саксийно или балконско растение не е подходящ.
Поливане и влажност
Водните нужди са умерени. Подбелът понася влажни до донякъде преовлажнени почви, а след вкореняване не изисква специални грижи. През горещото и сухо лято растението така или иначе почива – надземната част залинява през юни, юли и август, така че това е естествен цикъл, а не признак за липса на вода.
Почва
Расте добре в тежки, глинести или сгурови почви с неутрална до алкална реакция (pH около 6,5–8,0). Предпочита почви, които задържат влага.
Торене
Тор не е необходим.
Засаждане и сеитба
Сеитбата и засаждането на разсад се правят през октомври и ноември. Изберете място, където разрастването няма да пречи на други растения, защото коренищата образуват гъсти колонии.
Зимуване
Подбелът е напълно студоустойчив и не се нуждае от защита. През лятото надземната част залинява, а рано напролет растението цъфти отново.
Размножаване
Размножава се със семена, чрез делене и с коренища. Подходящото време за размножаване е октомври и ноември.
Проблеми
Основният проблем е агресивното разпространение – чрез коренища и обилни семена. Видът е инвазивен в части от въведения си ареал, особено в Северна Америка.
За ограничаване поставете бариери около насаждението и премахвайте семенните съцветия, преди да разнесат семената.
Традиционна употреба
Листата традиционно се използват като чай или сироп при кашлица и дихателни оплаквания. Опасения за черния дроб са довели до забрани в Германия.
Подбелът се е използвал и в сладкарството, например в т.нар. coltsfoot rock, но това не се препоръчва заради съдържанието на алкалоиди.







































































