Римска лайка
Chamaemelum nobile · Asteraceae
Известно още като: благородна лайка, хамемелум, Chamaemelum nobilis
Римската лайка (благородна лайка, хамемелум, Chamaemelum nobile) е нисък вечнозелен многогодишник, който образува гъста ароматна възглавница. Расте бързо, не е капризна и понася сухите лета. Подходяща е за почвопокривно растение, алпинеум, саксия и балкон.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -28 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 10–30 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда римската лайка
Римската лайка е тревисто многогодишно растение от семейство Asteraceae, високо 10–30 см. Образува килим от легнали стъбла, които се вкореняват, докато се разстилат. Кореновата система е стелеща се и яка и държи цялата покривка на място.
Листата са зелени, много фино нарязани, понякога леко мъхести, дълги 3–8 см. Остават зелени през цялата година и миришат на ябълка. Цветовете са единични, подобни на маргаритки, с жълта среда и бели езичести цветчета. Цъфтят от май до август, а цветоносните стъбла стигат 20–30 см. Цветовете привличат пчели и други опрашители.
Родом е от Западна Европа и северозападния Магреб, където расте по сухи поля, тревисти ливади, песъчливи пустеещи терени и обработваема земя.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре расте на пълно слънце, но понася и полусянка. Подходяща е за алпинеум, като почвопокривно растение, а също и за саксия или балкон.
Поливане
Нуждата от вода е ниска. Докато се вкорени, я поливайте умерено. После е достатъчно да я поливате само в сухи периоди. Устойчивостта на суша е средна, затова през юни, юли и август, когато е най-сухо, поливайте малко по-често. Избягвайте преовлажняване, защото растението не търпи мокра почва.
Почва
Предпочита лека, добре дренирана песъчливо-глинеста почва. Понася и бедни почви. Основното изискване е свободният отток на водата.
Подрязване
След цъфтежа я подрязвайте, за да остане гъста. Подходящото време е август–септември. Ако отглеждате цъфтящи сортове като тревна площ, изкъсвайте прецъфтелите цветове.
Засаждане и сеитба
Разсадът се засажда през март, април, октомври и ноември, на разстояние 10–20 см. За тревна площ са нужни около 80–100 растения на квадратен метър. Покривката понася само леко ходене, така че не е за често газени места.
Сеитбата на открито е през март, април и октомври. За разсад на закрито сейте през февруари и март.
Зимуване
Растението е студоустойчиво и вечнозелено, затова в повечето случаи не се нуждае от защита. Издържа до около −28 °C, а типичните зимни минимуми у нас са далеч по-меки. През януари и декември расте най-слабо, тъй като е в период на покой.
Размножаване
Римската лайка се размножава със семена, чрез разделяне на туфите и със стъблени резници. Подходящото време е март, април и октомври. Тъй като стъблата сами се вкореняват, разделянето е лесно и бързо.
Беритба и употреба
Цветовете се берат от май до юли. Изсушените цветове се използват за билков чай и като овкусител. Традиционно се използват за подпомагане на храносмилането, при газове и за успокояване, но доказана лечебна ефективност няма. Избягвайте ги по време на бременност. Растението може да взаимодейства с антикоагуланти.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Римската лайка е токсична за котки, кучета и коне и слабо токсична за хора. Токсични са листата. Съдържат етерично масло, бисаболол, хамазулен, антемова киселина, танинова киселина и туйон. Възможни признаци са контактен дерматит, повръщане, диария, загуба на апетит и алергични реакции. При продължителна употреба може да се повиши склонността към кървене. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox






















































































