Pulmonaria officinalis
Boraginaceae
Известно още като: лечебна медуница
Лечебната медуница, позната и като медуница или Pulmonaria officinalis, е ниско многогодишно растение за сенчести кътове. Рано напролет цъфти с розови цветове, които с времето стават розово-виолетови и сини. Листата с бели петна красят градината и извън периода на цъфтеж.
- Светлина
- Полусянка, Сянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–22 °C, мин. -34 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–30 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда лечебната медуница
Лечебната медуница е тревисто многогодишно растение от семейство Boraginaceae. Расте бавно и образува заоблени туфи с височина около 15–30 см и ширина около 30–60 см. Разпространява се бавно с пълзящи коренища и затова върши добра работа като почвопокривно растение.
Базалните листа са окосмени, леко грапави, сърцевидни до овални, дълги до около 12 см, с бели или светлозелени петна. Листата са зелени със сребрист оттенък и са полувечнозелени. Цветовете са фуниевидни, събрани на гроздове. Отварят се розови, а с остаряването стават розово-виолетови и после сини, така че в един и същи грозд се виждат няколко нюанса. Не ухаят.
Видът е разпространен в Европа, от Нидерландия, Дания и южна Швеция до Балканите, северна и централна Италия и централна Русия. Расте в подлеса на широколистни и букови гори. Не се смята за инвазивен. Подходящ е за градински лехи, скални градини и саксии, а пчели, земни пчели и пеперуди го посещават.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Медуницата предпочита полусянка до дълбока сянка. На пълно слънце листата изгарят. При горещите сухи лета тя трябва да е на най-сенчестото и прохладно място в градината. Подходящи са места под дървета и храсти.
Поливане
Почвата трябва да е равномерно влажна. Растението не понася нито преовлажняване, нито засушаване, а поносимостта му към суша е ниска. През май, юни, юли и август поливайте по-често и не допускайте почвата да изсъхва. Изгорели или изсъхнали по краищата листа най-често означават суха почва или твърде много слънце. Преместете растението на сянка и поддържайте почвата влажна.
Почва и пресаждане
Подходяща е богата на хумус почва, влажна, но добре дренирана, с неутрална до варовита реакция (pH около 6–8). Добре понася глинеста и варовита почва. Ако почвата остава мокра, корените загниват, затова подобрете дренажа. Отглеждате ли медуницата в саксия, пресаждайте през октомври.
Подхранване
Подхранвайте през февруари и март, когато растението започва растежа и цъфтежа си.
Засаждане
Засаждайте през октомври и ноември, на сянка, в почва, богата на хумус. След засаждането поддържайте почвата влажна. Растежът е бавен, затова не очаквайте бързо покриване на площта.
Подрязване
Подрязването се прави през май. Листата, засегнати от брашнеста мана, се отрязват.
Зимуване
Медуницата е студоустойчива и не се нуждае от защита. Издържа до около -34 °C, а типичните зимни минимуми при нас са около -6 °C. През декември и януари тя е в покой.
Размножаване
Най-лесно се размножава чрез делене на туфите през октомври и ноември. Може и със семена. Те узряват през май и юни, а сеитбата е през юни и юли. Семената се разнасят от мравки.
Проблеми
Сред вредителите се споменават охлюви. Сред болестите са брашнестата мана и кореновото гниене.
Бялото брашнесто покритие по листата е брашнеста мана. Поливайте при основата, подобрете проветряването и отрежете засегнатите листа. Загниването на корените се дължи на постоянно мокра почва и се коригира с по-добър дренаж. Изсъхналите листа са признак на суха почва или твърде много слънце.
Употреба
Листата са ядливи, но безвкусни, и могат да се добавят към салати. Берат се през март и април. Традиционно медуницата се използва при кашлица и гръдни оплаквания още от Средновековието, но това е само народна употреба. Растението е полезно за опрашителите, а елените и зайците обикновено го отбягват.
























































































