Черен кукуряк
Helleborus niger · Ranunculaceae
Черен кукуряк (Helleborus niger), известен и като коледна роза, е вечнозелено многогодишно растение, което цъфти през зимата, когато градината е почти празна. Расте бавно, предпочита сянка и след засаждане най-добре се оставя на мира. Всички части на растението са отровни.
- Светлина
- Полусянка, Сянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 5–18 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 23–30 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда черният кукуряк
Черният кукуряк е вечнозелено тревисто многогодишно растение от семейство Ranunculaceae. Образува туфа от тъмнозелени, кожести, лъскави приосновни листа. Те са дланевидно разделени на 7 до 9 назъбени листчета и стоят на дълги дръжки. Високо е около 23 до 30 cm и расте бавно. Коренището е дебело, с тъмни, почти черни корени.
Цветовете са големи, чашковидни, до около 8 cm в диаметър. Чашелистчетата са бели, понякога с розов оттенък, а в средата има кичур жълти тичинки. Цветовете не ухаят. Цъфти от средата на зимата до ранна пролет, като в нашия климат цветовете се появяват между декември и март. След цъфтежа се образуват групи от зелени месести плодчета с клюнче, обкръжени от трайните чашелистчета.
Видът произхожда от планините на Централна и Южна Европа: източните северни и южните Алпи, Австрия, Бавария в Германия, Швейцария, Словения, Хърватия и Северна Италия. Обикновено расте в планинска гора и по скалисти склонове върху богата на варовик почва, до около 1900 m надморска височина.
Растението е подходящо за почвопокривно засаждане и за рязан цвят. Ранните цветове са ранен източник на нектар за насекомите, а видът е устойчив на сърни и зайци.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Черният кукуряк предпочита разсеяна светлина, полусянка или сянка. Не понася добре яркото зимно слънце, а още по-малко пълното слънце. Най-подходящо е закътано място под листопадни храсти или дървета.
Студът не е проблем. Видът е студоустойчив и според данните издържа до около -30 °C, а типичният зимен минимум при нас е около -6 °C. Затова може да зимува на открито.
Поливане
Нуждата от вода е умерена. Почвата трябва да е влажна, но добре дренирана. Сухите условия водят до лош цъфтеж и залиняване.
През юни, юли и август поливайте повече. Юли и август са и периодът на покой на растението, затова го наблюдавайте внимателно и не го оставяйте да пресъхне.
Почва и пресаждане
Нужна е влажна, богата на хумус почва с неутрална до алкална реакция, приблизително с pH от 6,5 до 8. В тежка глинеста или лека песъчлива почва добавете листовка. Върху кисела почва добавете вар.
Ако отглеждате растението в съд, пресаждайте през октомври или ноември.
Подхранване
Подхранвайте през март и през октомври. Растението расте бавно и не се нуждае от интензивно торене.
Подрязване
През ноември или декември отстранявайте старите или повредените листа. Така цветовете се виждат по-добре и растението изглежда по-подредено.
Засаждане
Засаждайте през октомври или ноември на закътано, сенчесто място, например под листопадни храсти или дървета. След като се прихване, черният кукуряк не обича да бъде безпокоен, затова изберете мястото внимателно още от самото начало.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез делене. Семената се сеят през юни и юли. Растението се дели през октомври или ноември. Не забравяйте, че расте бавно, затова и младите растения изискват търпение.
Проблеми и болести
Черни петна по листата и стъблата може да са от гъбични петна по листата или от вируса на черната смърт при кукуряците (hellebore black death). Премахнете засегнатите листа, а силно заразените растения унищожете.
Лошият цъфтеж или залиняването обикновено идват от кисела почва, пълно слънце или сухота. Добавете вар и листовка и преместете растението на място с разсеяна сянка.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Черният кукуряк е отровен за котки, кучета, коне и хора. Отровни са всички части на растението, включително корените и соковете. Съдържа сърдечни гликозиди, буфадиенолиди, сапонини и протоанемонин. При животните симптомите са слюноотделяне, коремна болка, повръщане, диария, колики и отпадналост. При хората се появяват парене в устата, спазми и нервни симптоми, а соковете могат да дразнят кожата. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox
























































































