Шапиче
Alchemilla mollis · Rosaceae
Известно още като: алхемила, меколистно шапиче
Шапичето е непретенциозно многогодишно растение, което бързо оформя мек зелен килим и през лятото се покрива с леки жълтозелени цветове. Познато е и като алхемила или меколистно шапиче. Иска най-вече постоянна влага и малко сянка през горещите месеци.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -34 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 30–45 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда шапичето
Шапичето (Alchemilla mollis) е тревисто многогодишно растение от семейство Розоцветни. Образува гъста, заоблена туфа, която постепенно се разширява и покрива почвата. Расте умерено бързо и достига 30–45 см височина и 30–60 см ширина.
Листата са меки, окосмени, закръглени, светлозелени, до 15 см в диаметър, с 9–11 плитки дяла и назъбен ръб. Задържат водни капки. Цветовете са дребни, звездовидни, жълтозелени, събрани в леки съцветия над листата. Цъфтят през късна пролет и лято, от май до юли. Нямат аромат, а плодовете са дребни и незабележими.
В природата видът се среща в Източните Карпати, Кавказ и Турция и стига до България и Румъния. Привлича пеперуди, а зайци и сърни обикновено го подминават.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Шапичето расте от слънце до сянка. При горещо и сухо лято обаче листата могат да изгорят на пълно слънце, затова най-подходяща е полусянката. Добро място е под храсти или дървета.
Подходящо е за покритие на почвата и за по-големи саксии.
Поливане
Растението има нужда от умерено, но постоянно овлажняване във всеки тип почва. Устойчивостта му на суша е ниска, затова през май, юни, юли и август поливайте повече. Ако почвата пресъхне, краищата на листата изгарят.
Почва и разделяне на туфите
Шапичето се справя почти във всяка почва – глинесто-песъчлива, глинеста, богата на хумус или универсална, стига да остава влажна. Подходяща е влажна, но добре дренирана почва.
Когато туфата се сгъсти, разделете я. Правете го на няколко години, през март, октомври или ноември.
Торене
Нуждата от тор е малка. През март е достатъчно да покриете почвата около растението с тънък слой компост.
Подрязване
Отцъфтелите цветове и уморените листа се отрязват, за да изглежда туфата подредена и да се ограничи самосевът. Подходящото време е юли–август.
Шапичето се самозасява обилно и може да стане инвазивно. Затова режете цветовете, преди да завържат семена.
Засаждане
Засаждайте през март, октомври или ноември във влажна почва, по възможност под храсти или дървета. Оставете около 40 см между растенията.
Сеитба със семена се прави през септември и октомври.
Зимуване
Шапичето е напълно студоустойчиво и понася до около −34 °C, което далеч надвишава типичните зимни минимуми у нас. През зимата надземната част загива, а напролет растението пониква отново. Декември, януари и февруари са месеците на покой.
Размножаване
Най-лесно се размножава чрез делене на туфата през март, октомври или ноември. Възможно е и размножаване със семена, които се сеят през септември–октомври.
Чести проблеми
Изгорели краища на листата: причината е суха почва или силно слънце. Полейте, мулчирайте и ако е нужно, преместете растението на полусянка.
Много самосевни разсадчета: те идват от свободното самозасяване. Отрязвайте цветовете, преди да се образуват семена.
Рязан цвят и приложение
Шапичето е подходящо за рязан цвят, който се бере през май и юни. Често се казва, че е традиционно билково средство, но според някои специалисти това се отнася за сродни видове.
























































































