Кампанула карпатика
Campanula carpatica · Campanulaceae
Известно още като: карпатска камбанка
Кампанула карпатика, позната и като карпатска камбанка, е ниско многогодишно растение, родом от Карпатите, който образува туфа от дребни листа и цъфти обилно със сини, лилави или бели камбанки. Лесна е за отглеждане и издържа на сериозни студове, но при горещо и сухо лято държи на сянка следобед и редовна влага.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -35 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 10–30 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда кампанула карпатика
Campanula carpatica е тревисто многогодишно растение от семейство Campanulaceae. Среща се естествено в Карпатите в Чехия, Словакия, Полша, Румъния и Украйна, където расте по скалисти места между камъните във високите части на планината.
Формира компактна, закръглена туфа с височина 10–30 см, която се разширява бавно чрез тънки бели коренища. Листата са дребни, гладки, тъмнозелени, от сърцевидни до яйцевидни или ланцетни, с назъбен край. Растението е полузимзелено.
Цветовете са единични, изправени, чашковидни до камбановидни, около 2,5 см в диаметър, върху тънки жилави стъбла. Цъфтежът е от май до юли и продължава седмици наред. Цветовете са сини, лилави или бели и не ухаят. Привличат пчели и пеперуди, а елените и зайците обикновено ги подминават.
Подходяща е за алпинеуми и като почвопокривно растение в градината. Расте добре и в контейнер.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Кампанулата понася пълно слънце и полусянка. При горещо лято, като нашето, следобедната сянка ѝ помага. Най-добре е мястото да е огряно сутрин и по-засенчено в най-горещите часове.
Поливане
Нуждае се от умерено поливане. В сухите периоди почвата трябва да е равномерно влажна, защото растението не обича нито преовлажняване, нито засушаване. Устойчивостта му на суша е ниска.
През юни, юли и август поливайте по-често. Мулч около растението пази корените хладни.
Почва и преместване
Подхожда ѝ плодородна, добре дренирана почва: глинеста, песъчлива или варовита. Подходящото pH е приблизително от 6,0 до 8,0. Дренажът е важен, защото застоялата вода вреди.
Всеки 2–4 години туфата се разделя и засажда наново, през март или октомври.
Подхранване
Подхранването е подходящо през март и април, когато растението започва растеж.
Подрязване
Прецъфтелите цветове се махат, за да се удължи цъфтежът. Ако туфата изглежда неподредена, след цъфтежа я подрежете. Подходящото време е юли и август.
Засаждане и сеитба
Засаждайте на слънчево място с добър дренаж, на разстояние 30–35 см между растенията. Подходящи месеци са март и април, а също октомври и ноември.
От семена се размножава чрез сеитба през февруари и март. На закрито се сее през януари и февруари.
Зимуване
Растението е напълно студоустойчиво и понася температури до около -35 °C, далеч под типичните зимни минимуми у нас. На студени и открити места го покрийте с мулч.
Размножаване
Най-лесният начин е чрез разделяне на туфата през март или октомври. Възможно е и размножаване от семена.
Чести проблеми
Дупки в листата обикновено са от охлюви и голи охлюви. Събирайте ги на ръка или поставете бариери.
Ако растенията живеят кратко, причината често е горещо и влажно време с топли нощи. Помагат хладни корени и следобедна сянка.
Ако центърът на туфата се разпада и увисва, туфата е остаряла. Разделете го на всеки 2–4 години.
























































































