Лечебна иглика
Primula veris · Primulaceae
Известно още като: пролетна иглика
Лечебната иглика, позната и като пролетна иглика (Primula veris), е ниско многогодишно розетъчно растение с ухаещи жълти цветове през пролетта. Расте лесно и се разпространява сама чрез семена. В нашия климат с горещо и сухо лято иска сянка и постоянна влага.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–20 °C, мин. -35 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–25 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда лечебната иглика
Лечебната иглика образува туфа с розетка от меки, зелени, нагънати листа с неправилно назъбен ръб. Те са дълги 5–15 cm и имат окосмена долна страна. Растението е полувечнозелено и достига около 15–25 cm във височина и ширина.
През март, април и май над розетката се издига права, гола дръжка. На нея стоят от 10 до 30 наведени, фуниевидни, наситено жълти и ароматни цветчета с диаметър 9–15 mm. Към лятото се образуват малки кутийки, които освобождават семена. Затова с времето растението може да колонизира съседни места.
В природата расте по открити поля, ливади, крайбрежни дюни и скални склонове, на по-открито място от обикновената иглика. Родом е от по-голямата част от умерена Европа и западна Азия.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се развива на полусянка с влажна, богата почва. На пълно слънце издържа, когато климатът е хладен и почвата не пресъхва. При горещите български лета е по-разумно да я сложите на сянка или на полусянка.
Подходяща е за цветни лехи, алпинеуми и за саксии. Привлича пчели и пеперуди.
Поливане и влажност
Почвата трябва да е постоянно влажна. Растението понася кал, но не и застояла вода. Устойчивостта му на засушаване е ниска, а влажността на въздуха е добре да е умерена.
Поливайте по-често от март до юни, докато цъфти и расте. През юли и август растението е в период на покой, но в горещото лято листата му отслабват. Сянката и редовната влага го предпазват.
Почва и пресаждане
Подхожда му влажна, богата на хумус глинеста или песъчливо-глинеста почва, която същевременно се отводнява добре. Понася широк диапазон на рН и се чувства добре и на варовити почви.
Когато туфата се сгъсти, разделете я след цъфтежа, на всеки 2–3 години. Пресаждането е през май и юни.
Подхранване
Подхранвайте през февруари и март, преди и в началото на пролетния растеж.
Засаждане
Засаждайте на полусянка през октомври и ноември, а при нужда и напролет. Семената дават цъфтеж през следващата пролет.
Зимуване
Растението е напълно студоустойчиво и издържа далеч под обичайните зимни минимуми у нас. Страхува се от зимната влага, затова му осигурете добър дренаж и го покрийте.
Размножаване
Най-лесно е чрез делене на туфите през май и юни, след цъфтежа. Размножава се и със семена, а освен това се самозасява.
Проблеми и вредители
Най-често растението страда от охлюви, листни въшки и червен паяк. Възможни са още листни петна и сиво гниене.
Листата се влошават през лятото: причината е горещият климат, а помагат сянка и постоянна влага. Дупки по листата са знак за охлюви; използвайте бариери или капани. Гниене при шийката през зимата идва от влагата и се предотвратява с добър дренаж и покритие.
Беритба и употреба
Цветовете и листата са ядливи и се берат през март, април и май. Листата се ползват като салатна зеленина, а цветовете овкусяват селско вино и оцет, захаросват се или отиват в салати.
























































































