Кандилка
Aquilegia · Ranunculaceae
Известно още като: аквилегия
Кандилката (аквилегия, Aquilegia) е род лесни за отглеждане тревисти многогодишни растения с нежна шарена шума и причудливи цветове с шпори. Виреят най-добре на полусянка, във влажна, но добре дренирана почва, и издържат на студ на открито.
- Светлина
- Полусянка, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–22 °C, мин. -35 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–90 cm
Видове и сортове
Обикновена кандилка
Aquilegia vulgaris
- Слънце до полусянка
- Умерени
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда кандилката
Кандилката е туфеста многогодишна трева с дебели коренища, прикоренни листни розетки и изправени разклонени цветни стъбла. Височината варира от 15 до 90 см според вида, а растежът е умерен.
Приземните и стъбловите листа са тройно сложни, със закръглени, дялани листчета и деликатен вид. Цветовете са увиснали или изправени, с пет чашелистчета и пет венчелистчета и с шпори, чиято дължина зависи от вида. Често са двуцветни: розови, лилави, червени, бели, сини или жълти. Цъфтят от април до юни. След цъфтежа се образуват сухи мехунки (по 5–15 на цвят) с много дребни семена.
В природата родът расте по ливади, в редки гори и по високи склонове.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на полусянка. Понася и пряко слънце, но само ако почвата остава влажна, което в горещите и сухи български лета изисква повече внимание. Подходяща е за цветни лехи и за алпинеуми, а цветовете привличат пчели и пеперуди. Елени и зайци обикновено я подминават.
Поливане
Почвата трябва да е равномерно влажна, но никога наводнена. Мокра и лошо дренирана почва кандилката не понася. През май, юни и юли поливайте по-обилно. Поливайте при основата, не по листата.
Почва
Подхожда ѝ обикновена, влажна и добре дренирана градинска почва, обогатена с органична материя. Расте в глинеста, богата на хумус или песъчлива почва, стига да е дренирана.
Подхранване
Подхранвайте през февруари и март, преди началото на активния растеж. Добре е почвата да е обогатена с органична материя.
Засаждане
Засаждайте през март и април или през октомври и ноември, на полусянка. Растенията са краткоживеещи, затова оставяйте част от тях да се самосеят или ги подновявайте редовно.
Резитба
Изрязвайте надземната част през юни и юли. Ако листата са нападнати, отстранете ги и подрежете растенията, тъй като новата шума пониква отново. Ако искате самосев, оставете част от мехунките да узреят.
Зимуване
Кандилката е студоустойчива и зимува на открито без защита. Надземната част загива през зимата, а коренището оцелява и през пролетта възобновява растежа си.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез деление. Сеитбата е през февруари, март, април и октомври, а за разсад на закрито — през януари и февруари. Делене се прави през март или октомври.
Проблеми
Криви бели тунели по листата издават минираща муха по кандилките. Отстранете засегнатите листа и подрежете растенията.
Бял брашнест налеп по листата е брашнеста мана, която се появява при суха и гъста култура. Подобрете въздухообмена, поливайте при основата и изрежете засегнатата шума.
Ако растенията запустяват след 2–3 години, това е естествено заради краткия им живот. Оставяйте самосев или сейте нови редовно.
Беритба и употреба
Кандилката е подходяща за рязан цвят, а беритбата е през юни и юли. Различни видове са използвани традиционно в азиатската, индианската и средновековната европейска медицина.














































































