Самакитка
Aconitum · Ranunculaceae
Известно още като: аконитум, вълче биле
Самакитката (Aconitum), позната и като аконитум или вълче биле, е висока тревиста многогодишна градинска перла със сини, лилави, бели, жълти или розови цветове през лятото. Расте бавно, а в повечето години издържа зимата на открито без грижа. Растението е силно отровно, затова се работи с ръкавици.
- Светлина
- Полусянка, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–22 °C, мин. -35 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 0,6–1,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда самакитката
Самакитката е високорастяща туфеста многогодишница със стегнати, неразклонени стъбла, които понякога се нуждаят от подпора. Листата са тъмнозелени, длановидно нарязани до дълбоко разделени, с едри зъбци и са разположени последователно по стъблото.
Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия и имат форма на качулка, наподобяваща шлем, оформена от горното чашелистче. Цъфтежът е през юни, юли и август. Плодът е сбор от сухи многосеменни мехунки. Коренът е месест, грудковиден. Туфата се разстила на 30 до 90 см, а растежът е бавен.
В природата родът расте в планински райони на Северното полукълбо в Северна Америка, Европа и Азия, обикновено във влажни, добре дренирани планински поляни, гори и по бреговете на потоци. Цветовете привличат опрашители, а стъблата се използват като срязани цветя. Елени и зайци я избягват.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
В хладен климат самакитката понася слънце, а там, където летата са топли, ѝ трябва следобедна сянка. При горещите и сухи лета у нас изберете полусенчесто място, което се огрява сутрин и е защитено от следобедния пек.
Тъй като стъблата са високи и стегнати, може да се наложи да ги подпрете. Подходяща е и за влажни места край вода.
Поливане
Почвата трябва да е постоянно влажна, но не преовлажнена. Растението слабо понася засушаване, затова през май, юни, юли и август поливайте по-често. Застоялата вода е също толкова вредна и води до загниване на короната.
Почва
Самакитката предпочита богата на хумус, влажна, но добре дренираща почва, например хумусна или глинеста. Дренажът е важен, защото в мокра почва короната гние.
Торене
Подхранването се прави през март и април, в началото на вегетацията.
Подрязване
След цъфтежа изрежете прецъфтелите стъбла, за да стимулирате повторно цъфтене. През октомври и ноември, есента, отрежете стъблата при основата. Работете задължително с ръкавици.
Засаждане
Подходящите периоди са февруари, октомври и ноември. Никога не засаждайте самакитка близо до зеленчукови лехи: корените приличат на ядливи грудки. Работете с ръкавици.
Зимуване
Самакитката е напълно студоустойчива и спящата ѝ корона не се нуждае от заслон. Издържа до около -35 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. Покоят е през януари и декември.
Размножаване
Размножава се чрез деление на туфата и чрез семена. Подходящото време и за двата метода е октомври и ноември.
Проблеми
Бялата плесен (оидиум) се проявява като бял налеп по листата. Подобрете въздушната циркулация и избягвайте засушаването.
При срутване на короната причината е гниене в мокра почва, затова осигурете дренаж. Сред болестите по рода се среща още вертицилийно увяхване. По растението се хранят гъсеници на някои молци.







































































