Японска анемония
Eriocapitella hupehensis · Ranunculaceae
Известно още като: анемоне хупехенсис, anemone hupehensis, есенна анемония
Японската анемония, позната още като есенна анемония, цъфти от юли до първата слана, когато повечето други многогодишни растения вече отцъфтяват. Лесна е за отглеждане, но не обича жегата и сухотата. При горещите ни и сухи лета най-важни са полусянка и равномерна влага.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–1 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда японската анемония
Японската анемония (Eriocapitella hupehensis, в търговията и като анемоне хупехенсис или Anemone hupehensis) е многогодишно тревисто растение. Образува туфа с приосновна розетка и високи, тънки, разклонени цветни стъбла, които се поклащат на вятъра. Достига 60–100 см на височина и 45–90 см на ширина, като расте с умерено темпо.
Приосновните листа са съставени от три назъбени тъмнозелени листчета на дълги дръжки и отдолу са меко окосмени. Цветовете са чашковидни, единични, с диаметър 5–7 см. Имат 5–7 венчелистчета (при кичестите форми повече), зелена среда и пръстен от жълти тичинки. Оцветени са в розово, бяло или лилаво и се появяват от юли до октомври.
Родината ѝ са Източните Хималаи (Непал, Асам), Мианмар, Тайван и голяма част от Китай. Отдавна се отглежда другаде, затова често я смятат за японско растение. Разпространява се бавно с коренови издънки и с времето образува гъсти туфи. Късните цветове привличат опрашители, а елените я отбягват.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на полусянка. При прекалено засенчено място стъблата се изпъват и полягат, а на горещо и сухо слънце листата могат да изгорят. При нашите летни жеги изберете място със следобедна сянка и защитено от силен вятър.
Поливане
Почвата трябва да е постоянно влажна, но не мокра. Устойчивостта на суша е ниска, затова през юни, юли, август и септември поливайте по-често. Застоялата вода е вредна, особено през студената част на годината.
Мулчът помага да се запази влагата около корените.
Почва
Подхожда ѝ плодородна, богата на хумус почва, която задържа влага, но същевременно се отводнява добре. Понася сгурести и глинести почви, стига да не задържат водата, и расте при pH приблизително от 6 до 8. Добавете мулч около растението.
Подхранване
Подхранвайте през март и април, когато растението започва растеж.
Засаждане
Засажда се през март и април, а според календара и през октомври. Изберете защитено място. Растението се установява бавно, затова го оставете необезпокоявано на едно място. Във ветровито или засенчено място може да са нужни колове за подпора.
Резитба
Старите стъбла се отрязват след цъфтежа или в края на есента. Подходящи месеци са февруари и ноември.
Зимуване
Надземната част изсъхва през зимата, а растението почива през декември и януари. Понася студове до около -30 °C, така че типичните зимни минимуми от около -6 °C не са проблем. По-важно е да не стои в мокра почва: покрийте основата с мулч и избягвайте преовлажняване през зимата.
Размножаване
Размножава се чрез делене на туфите, коренови резници или семена. Най-подходящи месеци за размножаване са февруари и март.
Чести проблеми
Кафяви и сухи краища на листата се появяват при горещо и сухо време. Помагат мулч, поливане в засушаване и следобедна сянка.
Полегнали стъбла означават прекалено много сянка или вятър. Преместете растението на по-светло място или го подпрете.
Слабият цъфтеж през първите години е нормален, защото растението се установява бавно. Оставете го на мира и поддържайте почвата влажна.
Имайте предвид, че с времето образува колонии и може да заеме повече място, отколкото сте предвидили.









































































