Черна мура
Pinus heldreichii · Pinaceae
Известно още като: pinus leucodermis
Черната мура, позната още като бяла мура (Pinus heldreichii, Pinus leucodermis), е бавнорастящо вечнозелено иглолистно дърво от планините на Югоизточна Европа. Достига 25–35 m и се чувства добре на слънчево, сухо и каменисто място. Понася силни студове и не изисква сложни грижи, стига почвата да е добре дренирана.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 5–22 °C, мин. -45 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 25–35 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда черната мура
Естественият ѝ район обхваща планините на Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Северна Македония, Косово, България, северна Гърция и на места южна Италия. Расте по склонове на около 900–2500 m надморска височина, до алпийската дървесна граница, често на сухи, скалисти и варовити терени.
При младите дървета короната е спретната и конусовидна, с вити, нагоре извити клони. С възрастта става по-широка и неправилна. Иглите са твърди, тъмнозелени, по две във връзка, дълги около 4,5–10 cm, бодливи, с трайно влагалище в основата.
Прашецовите шишарки са яркожълти и стоят на плътни групи в основата на леторастите (цъфтеж през май и юни). Семенните шишарки са по 2–4, тъмносини до виолетови преди узряване. Зрелите са кафяви, дълги 5–9 cm и узряват след 16–18 месеца. Семената са 6–7 mm, с крило, чрез което вятърът ги разнася. Дървото дава и храна и укритие на пойни птици и дребни бозайници, а гъсениците на имперския молец се хранят по него.
Отглеждане и грижа
Място и светлина
Нужно е пълно слънце, най-малко 6 часа пряка светлина на ден. Изберете място, което е защитено от силен вятър, защото той чупи клони. Дървото е за открито и не изисква прикритие през зимата.
Поливане
След вкореняване черната мура понася добре суша. Младите дървета се поливат в сухи периоди, като през юни, юли и август е нужна повече вода. Най-важно е да не застоява вода около корените.
Не понася добре горещо и влажно лято. При такива условия растежът се влошава.
Почва
Подхожда ѝ добре дренирана почва: песъчлива, чакълеста, глинеста или сгурия, включително каменисти и богати на варовик терени. pH е в границите 6,5–8. Тежката, мокра почва не ѝ понася.
Подхранване
Ако решите да подхранвате, мартът е подходящият месец. Дървото не е взискателно.
Резитба
Нужна е съвсем малко резитба. Режат се само сухите и повредените клони, а водещият връх се запазва.
Засаждане
Засаждайте напролет (февруари) или в началото на есента (октомври и ноември), на слънчево място с добре дренирана почва. Избягвайте места, където лятото е горещо и влажно.
Зимуване
Дървото е изключително студоустойчиво (издържа до около -45 °C) и не се нуждае от защита. Младите екземпляри е добре да са закътани от тежък сняг, който може да чупи клоните.
Размножаване
Размножава се със семена или чрез присаждане. Като срок за сеитба и размножаване се посочват февруари и март.
Проблеми
Кафявеещите връхчета на леторастите са признак на изсъхване на връхчетата (tip blight). Отрежете засегнатите части и подобрете въздушната циркулация.
Счупените клони обикновено са от вятър: засадете на закътано място и махнете повредените клони.
Слабият растеж и пожълтелите игли сочат горещ влажен климат или заблатена почва. Търсете хладно и добре дренирано място.
Възможни неприятели са листните оси, молци, бръмбари, торбоносци и дървояди. От болестите се срещат ръжди и кореново гниене.









































































