Атласки кедър
Cedrus atlantica · Pinaceae
Известно още като: атлантски кедър, кедър атлас, атлански кедър
Атлаският кедър е внушително вечнозелено иглолистно дърво със синьозелена до сребристосиня корона. Отглежда се лесно и понася суша, но му трябва много място и слънчево, добре дренирано местоположение. На практика решението за засаждането се взема веднъж, защото дървото трудно се премества.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–28 °C, мин. -23 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 12–35 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда атлаският кедър
Атлаският кедър (Cedrus atlantica), познат още като атлантски кедър или кедър атлас, е вечнозелено дърво от семейство Борови (Pinaceae). В природата расте в планините Риф и Атлас в Мароко и в Телския Атлас в Алжир, в гори на около 1170–2200 м надморска височина, на чисти насаждения или смесено с алжирска ела, вечнозелен дъб и хвойна.
При умерен растеж дървото обикновено достига 12–35 м височина и 9–12 м ширина. Младо е пирамидално, а с възрастта короната става плоска с широки хоризонтални клони. Иглите са къси, корави, триъгълни до четириъгълни, дълги 1–2,5 см. На късите леторасти са събрани на снопчета по 10–30, а на новия прираст растат единично. Цветът им е зелен, син или сребрист. Срещат се и форми с увиснали клони или колоновидни.
Мъжките и женските шишарки са отделни. Мъжките са изправени, пръстовидни и покафеняват, а прашецът им се разпръсква през есента, около септември и октомври. Женските са малки и лилавеещи, а после се развиват в бъчвовидни изправени шишарки, обикновено дълги 6–9 см. Те се разпадат още на дървото и освобождават семената.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Дървото се нуждае от пълно слънце или слабо засенчване. Най-важно е пространството: като единично дърво (солитер) в голяма градина или парк то изгражда най-хубавата си форма. Предвиждайте около 9 м разстояние до съседни дървета и сгради.
Под такава корона не се разчита на сянка в ранните години, затова мястото е най-добре да е открито и огряно.
Поливане
След вкореняване атлаският кедър понася суша и има ниски нужди от вода. Младите дървета се поливат в сухите периоди. Най-много вода е нужна през юни, юли и август, когато лятото е горещо и сухо.
Почва
Приема много типове почви – сгурести, глинести, песъчливи и алкални, с рН приблизително от 5,5 до 8. Условието е добър дренаж: почвата трябва да се оттича свободно и да не задържа вода около корена.
Засаждане
Най-добре се засаждат млади растения, отгледани в контейнер, на слънчево място с добър дренаж и много простор. Подходящите месеци за засаждане са февруари, март, октомври и ноември.
Кореновата система е дълбока и разпростряна, затова дървото се премества трудно. Изберете окончателното място още отначало.
Подрязване
Ако се налага подрязване, подходящото време е февруари–март. Дървото има естествено изграден хабитус, така че целта е да му се остави място, а не да се оформя.
Зимуване
Атлаският кедър е студоустойчив. Най-ниската издържана температура е около -23 °C, а типичната зимна минимална при нас е около -6 °C, така че дървото зимува навън без защита. Декември и януари са периодът на покой.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез присаждане. Сеитбата и размножаването се правят през февруари и март. Сортовете със специфичен цвят или форма обикновено се присаждат.
Употреба
Дървото не е ядливо. Ароматното му масло се използва като естествено средство срещу насекоми и в парфюмерията. Привлича пойни птици.









































































