Веймутов бор
Pinus strobus · Pinaceae
Известно още като: американски бял бор
Веймутовият бор, известен и като американски бял бор, е бързорастящо вечнозелено дърво с меки, синкавозелени иглици и етажно подредени клони. Отглежда се лесно, но иска простор, влажна кисела почва и поливане в горещите летни месеци.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -36 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–30 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява веймутовият бор
Веймутовият бор (Pinus strobus), наричан още американски бял бор, е вечнозелено иглолистно дърво от семейство Борови (Pinaceae). Родом е от източна Северна Америка: от Нюфаундленд на запад до Големите езера и на юг по Апалачите до северна Джорджия. В природата расте в хладен и влажен климат, от влажни песъчливи глини до сухи скалисти била.
Едро дърво с конична до пирамидална корона и хоризонтални клони, подредени на етажи. Иглиците са меки, гъвкави, синкавозелени, дълги 5-13 см, по пет в сноп, с фини бели линии. Цветовете са незабележими: жълти цилиндрични мъжки шишарки и червеникавозелени женски, които се появяват през март, април и май.
Плодните шишарки са тънки, извити, смолисти, дълги 8-16 см. Узряват за две години и освобождават крилати семена. Растежът е бърз, а коренната система е дълбока, с доминиращи корени, наподобяващи главен корен. Дървото дава подслон и храна на пойните птици и дребните бозайници.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Предпочита пълно слънце, но понася и лека сянка. Изберете чисто място, защото замърсеният въздух и солта вредят на иглиците.
Дървото става много голямо и е силно запалимо, затова го садете далече от сгради.
Поливане
Веймутовият бор иска влажна, но добре дренирана почва и не понася суша. При горещите и сухи лета не го оставяйте да пресъхва: през юни, юли и август поливайте по-често.
Почва
Най-подходяща е плодородна, влажна и добре дренирана песъчливо-глинеста почва, богата на хумус. Предпочита кисела реакция, приблизително pH 4,5-6. Алкалните почви, солта и замърсеният въздух не му понасят.
Засаждане
Засаждайте през февруари и март или през октомври и ноември. Планирайте сеитбата за същите ранни месеци: февруари и март.
Осигурете много място, защото дървото расте много едро. Дръжте го далече от къщи и други постройки, тъй като е силно запалимо.
Подрязване
Подрязването почти не е нужно. Ако искате жив плет, борът може да се стриже; най-подходящи са юни и юли. Повредените връхчета от вредители се отстраняват и унищожават.
Зимуване
Напълно студоустойчив е и издържа до около -36 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C. Не се нуждае от защита и се отглежда на открито през цялата година.
Размножаване
Размножава се със семена или чрез присаждане. Подходящото време за сеитба и размножаване е февруари и март.
Проблеми и вредители
Сред вредителите са бялоборовият хоботник и короядите. От болестите се срещат бялоборова мехурчеста ръжда, рак по кората и изсъхване на клонките.
Сухи или мъртви връхчета на клони: причина може да е бялоборовият хоботник. Засегнатите леторасти се подрязват и унищожават.
Рани и изсъхване на клони: причина може да е мехурчестата ръжда. Заразените клони се премахват, а дървото не се сади близо до цариградско грозде и други растения от род Ribes.
Кафяви иглици: причина са замърсен въздух, сол или алкална почва. Решението е по-чисто място с кисела, добре дренирана почва.









































































