Котешка трева
Nepeta cataria · Lamiaceae
Известно още като: коча билка, котешка мента, обикновена коча билка
Котешката трева (позната и като коча билка или котешка мента) е непретенциозно многогодишно растение от семейство Устноцветни. Расте бързо, ухае на мента и цъфти от края на пролетта до началото на есента. Понася добре сушата и студа, така че е лесен избор за слънчева леха или голяма саксия.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 15–26 °C, мин. -34 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,3–1 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда котешката трева
Nepeta cataria е тревисто многогодишно растение с квадратни стъбла. Образува гъста туфа, изправена до разперена, която с възрастта става по-обла и обилно разклонена. Обикновено достига 30–100 см на височина и около 30–90 см на ширина.
Листата са срещуположни, меки, ароматни, триъгълни до сърцевидни, с едро назъбен ръб. Ситните власинки им дават сиво-зелен оттенък, а отдолу са по-светли. Дребните двуустни цветове са събрани в гъсти прешлени по класовидни съцветия. Цветът им е от почти бял до бледорозов, с лилави точици. Цъфти от май до септември.
Растението е родом от южна и източна Европа, северната част на Близкия изток и Централна Азия. Коренът е осев и не прониква дълбоко.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на пълно слънце. Понася и полусянка, а в по-горещи и влажни райони следобедната сянка му помага. Ако е на твърде сенчесто място, стъблата се източват и полягат.
Поливане
След като се вкорени, котешката трева е устойчива на суша. Полива се само при продължително сухо време. В най-топлите месеци, юни, юли и август, може да е нужно малко повече вода, особено в саксия.
Почва и пресаждане
Търпи различни почви, включително бедни и сухи, стига да е осигурен добър дренаж. Подхожда ѝ и глинеста, и песъчлива, и обикновена градинска смес, с pH най-често между 6 и 8. Преовлажнената и лошо дренирана почва води до загниване на корена. Ако е в саксия, пресаждайте през март.
Подхранване
Нужно е малко. Подхранете растението през март. Богатата почва и излишъкът от хранене правят стъблата меки и полягащи.
Подрязване
След първата вълна цъфтеж скъсете съцветията, за да цъфне отново. Това се прави през юли. Силно подрязване е уместно в края на есента (ноември) или рано напролет.
Премахването на отцъфтелите съцветия ограничава и самосяването.
Засаждане и сеитба
Засаждайте на слънчево място с добър дренаж, през март, април или октомври. Семена се сеят директно през март, април и октомври, а на закрито през февруари. Растението се самозасява лесно и може да стане плевелно, затова в саксия то се разпространява по-трудно.
Зимуване
Напълно студоустойчива е, приблизително до -34 °C. През зимата надземната част загива, а напролет растението подава нови издънки от корена. Почивният период е декември и януари.
Размножаване
Размножава се със семена, чрез делене на туфата и със стъблени резници. Подходящите месеци са март, април и октомври.
Чести проблеми
Полегнали, разпилени стъбла: причината е твърде много сянка или богата почва. Преместете растението на слънце и го скъсете.
Самосяване навсякъде: семената узряват след цъфтежа. Махайте отцъфтелите съцветия или го отглеждайте в саксия.
Кореново гниене: появява се при мокра и лошо дренирана почва. Подобрете дренажа.
Беритба и употреба
Листата се берат от май до август. Имат ментов аромат и могат да се ситнят в супи, сосове и паста. Използват се и за билков чай, традиционно прилаган заради леко успокояващ и отпускащ ефект.
Растението привлича пчели, пеперуди и молци. Котките го обожават, а елените обикновено го подминават.





















































































