Агастаче
Agastache foeniculum · Lamiaceae
Известно още като: агастахе, anise hyssop
Агастаче (Agastache foeniculum), познато още като агастахе или анасонов исоп, е многогодишно тревисто растение с аромат на анасон и лавандулосини съцветия. Отглежда се лесно, понася суша и може да зимува на открито. Привлича опрашители и става за рязан цвят.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 15–28 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–1,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда агастачето
Родом е от Северна Америка, където расте по прерии, ливади и слънчеви горски покрайнини. Образува изправен туфест храст с четириръбести стъбла и вретеновиден корен. Достига 60–150 см височина и 30–60 см ширина, а растежът му е умерен.
Листата са срещуположни, яйцевидни до широко ланцетни, назъбени, дълги 5–8 см. Отгоре са зелени, а отдолу по-светли и филцови. При разтриване миришат на анасон.
От началото на лятото до есента се появяват гъсти връхни класове с дължина 8–15 см. Те са съставени от дребни двуустни лавандулосини цветове, събрани в прешлени, и ухаят. След цъфтежа се образуват гладки овални орехчета. През зимата надземната част обикновено засъхва, а растението се подновява напролет.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Агастачето се чувства най-добре на пълно слънце, но понася и полусянка. На прекалено сенчесто място или в твърде богата почва стъблата се изтеглят и полягат, затова изберете слънчево и по-бедно местенце.
Растението е истински магнит за пчели, пеперуди и молци. Семената му кълват птици, а сърни и зайци обикновено го заобикалят.
Поливане
Младите растения се поливат редовно. Възрастните понасят добре сухи периоди и имат ниска нужда от вода. През юни, юли и август, когато е най-горещо, им давайте малко повече вода, но избягвайте преовлажняването.
Почва
Подхожда му средна до бедна, добре дренирана почва – варовита, песъклива или чакълеста. Ако водата застоява, кореновата шийка гние, затова при тежка почва я разрохкайте или изберете по-висок и дрениран терен.
Сеитба и засаждане
Семената могат да се сеят директно през март и април. За разсад се сеят на закрито през януари, февруари и март.
Разсадът се засажда през март, април или октомври, на слънчево и дренирано място. Разстоянието между растенията е около 45 см (в рамките на 30–90 см).
Подрязване
Подрязването се прави през февруари и октомври. Така растението се подготвя за новия сезон и се поддържа спретнато.
Зимуване
Агастачето е студоустойчиво и зимува добре в дренирана почва. Според данните издържа до около -30 °C, а обичайният зимен минимум при нас е около -6 °C, така че не се нуждае от прибиране на закрито. Периодът на покой е през декември и януари.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез разделяне на туфите. Разделянето става през февруари, март или октомври.
Проблеми
Възможни болести са ръжда, брашнеста мана, листни петна и гниене на кореновата шийка.
Гниенето на кореновата шийка е признак за лошо дренирана почва – засаждайте в почва, през която водата преминава свободно.
Бял налеп по листата е брашнеста мана. Подобрете проветряването и не поливайте отгоре по листата.
Полегнали стъбла показват прекалено много сянка или богата почва. Осигурете повече слънце и по-бедна почва.
Беритба и употреба
Листата и цветовете се берат от юни до септември. С анасоновия си вкус са подходящи за салати и чай, а семената се използват в печива. Съцветията стават и за рязан цвят.
Традиционно растението е използвано от народите крий, шайени и оджибве при температура, дихателни оплаквания и изгаряния.
























































































