Clivia miniata
Amaryllidaceae
Известно още като: кливия минiata
Clivia miniata, позната и като кливия, е вечнозелено тревисто многогодишно растение с коренище, което расте в сенчестите гори на Южна Африка. При нас се отглежда на закрито, защото не понася зимни студове. Цъфти от февруари до май с оранжево-червени цветове и обикновено е лесна за отглеждане.
- Светлина
- Ярка разсеяна светлина, Полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 15–25 °C, мин. 3 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 40–60 cm
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Как изглежда Clivia miniata
Растението образува туфа от дъгообразно извити, ремъковидни листа, които растат в два срещуположни реда. Листата са лъскави, кожести, тъмнозелени и достигат около 60 cm дължина. Месестите корени растат от късо подземно коренище, чрез което кливията се разраства.
На здрава дръжка се разтварят чадъровидни съцветия с 12–20 фуниевидни цвята в оранжево до червено, с жълто гърло. Понякога ухаят леко сладко. След цъфтежа могат да се образуват кръгли червени плодове с големината на череша или по-големи, с едно до няколко семена. Те узряват бавно, около година.
Растението е високо около 45–60 cm и се разпростира на 45–90 cm. Расте бавно. В природата живее в подлеса на сенчести субтропични гори и храсталаци, затова не обича силно слънце.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре е на ярка разсеяна светлина или на утринно слънце. Следобедното жарко слънце трябва да се избягва, защото по листата се появяват кафяви ивици. Ако това стане, преместете кливията на по-мека светлина.
Оптималната температура е 15–25 °C. Може да прекарва топлите месеци на сенчест балкон, но не бива да остава навън при студове. Най-ниската издържана температура е около 3 °C, а типичните зимни минимуми при нас са доста под нея.
Поливане и влажност
Кливията понася суша добре и не обича подгизнала почва. През вегетацията поливайте умерено и оставяйте почвата да позасъхне между поливанията. Повече вода е нужна от април до септември. През зимната почивка поливайте по-рядко.
Влажността на въздуха трябва да е умерена. Пожълтелите листа обикновено са признак за преливане.
Почва и пресаждане
Подходяща е добре дренираща, богата на хумус смес. Може да се ползва универсален субстрат с добър дренаж. Кливията предпочита корените ѝ да са тясно в саксията, затова я пресаждайте само на 3–5 години, след цъфтежа, през май или юни.
Ако основата омекне, причината обикновено е гниене от мокра почва. Тогава я пресадете в суха, дренираща смес.
Подхранване
От март до август подхранвайте веднъж месечно с разреден балансиран тор. През есента спрете подхранването.
Резитба
Режете само изцъфтелите цветоносни стъбла и изсъхналите листа. Подходящо време за това е май–юни.
Зимна почивка
За да цъфне напролет, кливията има нужда от хладна и суха почивка от 1–2 месеца при около 10 °C. Тя се пада през ноември и декември. Без такава почивка растението често не образува цветове.
Пазете я от замръзване през януари, февруари, ноември и декември.
Размножаване
Кливията се размножава чрез делене, странични издънки и семена. Деленето и отделянето на издънките се правят през май–юни, заедно с пресаждането. Семената се сеят на закрито през март–април.
От семе растението се развива бавно и цъфти след няколко години.
Проблеми и вредители
Най-често срещаните вредители са брашнести въшки, щитовидни въшки и хоботникът Otiorhynchus (vine weevil).
Ако няма цветове, причината е липса на хладна зимна почивка или млада възраст на растението. Осигурете суха почивка и имайте търпение. Пожълтелите листа са от преливане, а кафявите ивици – от директно слънце.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
Clivia miniata е токсична за котки и кучета и леко токсична за хора. За коне данните са неизвестни. Отровни са луковиците, листата, коренищата, плодовете и семената. Съдържат ликорин и други алкалоиди. Симптомите са повръщане, слюноотделяне и диария. При големи количества се появяват гърчове, ниско кръвно налягане, тремор и сърдечни аритмии. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox













































































